Шестото чувство на Борисов срещу петата колона

На столетницата дори и антиамериканзма й е лицемерен. Ето защо го маскира в момента като антидянковизъм.

Не познавам лично Симеон Дянков. Виждал съм го отблизо на един дипломатически прием по Коледа, но не се запознахме – придържам се към правилото да не ходя “на гости” без покана. И не съм му адвокат, едва ли има нужда.

Познавам обаче достатъчно нрава на червената 120 годишна акула, за да бъда заблуден от опитите й да прикрие, че хищническите й инстинкти са подразнени не на последно място от онова, което Дянков символизира в очите на червения планктон – американското в него. И фактът, че БСП не си го признава чистосърдечно по-скоро подхранва това мое убеждение.

Само простосърдечното попържане на бившия министър Петър Димитров, който се изпусна в едно телевизионно студио с репликата по адрес на българина от Америка “Аман от министри, чиито деца не говорят български”, издаде досега червената чета. Но дори и др. Димитров призова вицепремиера Дянков да си ходи обратно в САЩ без да спомене самата Америка.

Само лицемерие ли е това? Не, на това му казват партиен прагматизъм. Другарите знаят, че не върви да се опълчат открито на натовския съюзник, на натовския си президент Първанов, макар и той също тайно да скърца нощем зъби под одеялото на властта срещу янките, които му е възложено да шпионира от своята амбразура. И те май му отвръщат с нещо подобно, ако се разчете дипломатическият факт , че не го канят особено с погачата пред Белия дом. Нещо повече, няма друг ръководител на държава от ЕС, който цели три години да не беше стъпвал в Брюксел, а пък в САЩ не е стъпвал от 5 години, докато междувременно беше се превърнал в световен шампион по срещи с Путин.

И ето че на нашите другари, които си имплантираха натовския чип по – скоро като съгледвачи на Кремъл, на крака им дойде Симеон. Но не онзи от Мадрид , когато употребиха за своите цели, а самият Симеон от Америка – разпознаваемият вече от всеки червен фен като злодейското лице на врага във властта. Колко удобна мишена за хора с натовски чип, който мразят в това качество себе си!

Може днес ситуацията да е коренно различна от 1992 г., когато срещу прозападния завой на България беше осъществена масирана и успешна в крайна сметка атака да е много различна, но поне по един признак тя дава поводи за аналогии. И тогава, както и сега, червените акули си набелязаха лесен за разпознаваме обект на омразата с американски етикет. Това бяха двамата съветници на премиера Филип Димитров, българите с американски паспорти Константин Мишев и Алекс Алексиев.

Ако някой днес иска да изследва клозетната фразеология на онова време, няма нужда да се връща с машина на времето и да изследва стените на завещаните от соцвремето вонящи нужници. Достатъчно е да е си направи труда да попрегледа малко вестници и да види какво се изписа срещу тези двама американски опълченци.

И днес се очертава нещо подобно, само че вестникарската мимикрия не позволява чак такива откровения, освен ако Бойко Борисов, от когото нашите списуватели се боят, не им позволи. Ето защо партийната цитадела отваря сама арсенала с оръжията и точи пропагандната секира. Най-напред чрез своя президент червените размахаха метафората за “сатъра”, сега вадят отново брадвата от предизборния си клип от миналата година. А и Доган най- после си наруши рахатлъка и даде да се разбере, че също точи ятагана. Тройна коалиция!

Надушили са кръв, каквато не може да не капе насред криза и тръгват на лов. Главният ловец на републиката ги настърви като разби ритуално носа на своя гост Дянков и те сега си показват зъбите, окуражени от примера на водещия в глутницата.

Да се правят реформи в тази обстановка е като да плуваш сред акули с кървяща рана. Но някой да е очаквал друго? Време е Борисов да си даде сметка за дълбочината на морето, което не му е до колене и да ревизира веселяшкото си твърдение от август миналата година пред Нова телевизия, според което да бъдеш премиер била десет пъти по-лесно, отколкото да си кмет. В този смисъл опитите да превърнат в плашило най-опитния и патил политик в периферията на властта, какъвто е Иван Костов, Борисов има какво да научи. На принципа “ не питай старило, а плашило”. И по- точно да си зададе въпроса защо Костов им се вижда толкова страшен, макар и да не може да бъде набеден за “американец”?

Решението на “загадката” е пред очите ни. Костов никъде няма да си ходи. Какво ли не го правиха и пак е тук. Ако имаше начин, да го бяха махнали. Докато Дянков е жива емблема, ходеща мишена с надпис “USA” на гърба. Вижда им се “лесен”: докарват го до полуда с номерата си, той грабва куфарите и се маха, а заедно с него си тръгва и Америка от България ( поне в мечтите на другарите с имплантирания натовски чип). Такъв е планът на акулите.

Както се казва, намериха си кауза другарите – хем ще угодят на Путин , хем и на последния пу..блицист от селската кръчма ще пристанат. Но междувременно ще си стоят на натовския наблюдателен пост и ще дават информирани, добре (под)платени сигнали с флагчетата в източна посока.

Ако Борисов има някакво шесто чувство за политика, каквото иначе мнозина съзират в него, трябва да разбере, че неговият истински противник е петата колона, най-коварният противник на България. Може ли петата колона да бъде неутрализирана от шестото чувство? Питам на седмия месец от управлението на ГЕРБ. На осмия вече няма да питам. Ще знам, че не може . Или, което е още по-лошо, не иска.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/