Престижът на руската авиация е фронтовата линия за Москва

Може някой да се учуди на твърдението ми, но не ми се вярва руските власти да са предизвикали съзнателно катастрофата на Ту-154 край Смоленск, при която вчера загина полската делегация, начело с президента Качински. Но не защото подозирам Путин ( реалния господар на Русия) в излишна човечност. На него не му мигна окото да изравни със земята град като Грозни, за да спечели втората чеченска война и така да си осигури славата на новия руски самодържец, победител на вековния враг. Хората му унищожиха с ракета “въздух земя” бившия съветски генерал от авиацията Джохар Дудаев, който прегърна исляма и се превърна в противник №1 на Москва ( но беше “котенце”, сравнен с последователите си, на който неговата смърт разчисти пътя към зловещ екстремизъм, като Басаев, също убит по зрелищен начин от руските служби).

Ако Путин желаеше да сваля самолета на полския президент, едва ли би го направил на своя територия. Това е “излишно усложнение”. Реакцията на руските власти показва друго: тяхното внимание е насочено към изпреварваща версия за вината на полските пилоти, за да отклонят въпросите за качеството на руската авиационна техника и на цялата огромна индустрия, свързана с нея. Всичко друго, само не и Ту-154 може да бъде причината за катастрофата- това изглежда се очертава да бъде фронтовата линия, която Москва ще защитава с всички (пропагандни) сили.

Щеше да е рано да се правят такива предположения, ако руските власти, крайно необичайно за тяхната мудност при други инциденти, не бяха избързали да снабдяват медиите със заключения в тази посока. Дали биха проявили такава инициатива без заповед от “най-високо място”?

Когато на 12 август 2000 г. в Баренцово море потъна гордостта на руския флот подводницата “Курск”, на Путин му трябваха два дни да проговори. Тогава все още имаше свободни медии в Русия, които го нападнаха за това, че си почива безмълвно в Сочи. Вбесеният Путин им обяви война, издаде декрет за “работата с медиите” и те постепенно бяха поставени под контрол. Стремежът към прозрачност у руснаците беше удавен във водите на Баренцово море. И не му се позволява глътка въздух и до днес, което прави крайно невероятно предположението някой служител в Смоленск да раздава оценки за събитие от световно значение без съответната санкция.

Месеци наред Москва поддържаше версията, че “Курск” е обстрелвана от американска подводница и трябваше да мине повече от година, за да признае, че всъщност дребна ( но фатална) техническа немарливост при обслужването на едно торпедо е причината за взрива на останалите с такава сила, че сеизмични станции в чужбина са го регистрирали като земетресение.

А сега, още преди да бъдат разпознати труповете, руски служители се разприказваха, разпознавайки веднага причината за катастрофата на самолета преди каквато и да било експертиза. С такава шеметна скорост в днешна Русия на чиновниците е позволено да говорят само по указание за насочване на вниманието в “правилна” посока – например, когато на обществото трябва да бъдат посочени виновниците за кървавите атентати. Но нито за касапницата в Беслан, нито за ужасите в московския театър ( на бойните действия) по време на мюзикъла “Норд-Ост” се намери поне един виновен представител на руската власт, макар избитите от самите милиционери заложници да бяха десетки пъти повече от ликвидираните от тях терористи.

Авиационният бизнес е сред най-големите. За последното десетилетие на световния пазар са се завъртели сделки за около 100 милиарда долара. Разбираемо е Русия, която от съветско време е инвестирала в тази индустрия приоритетно огромни ресурси, лишавайки икономиката си от много други възможности за развитие, да иска своя дял. Вероятността ТУ-154 да стане емблема на провала на тези амбиции със сигурност е кошмарен сценарий за Москва. Става дума за страшно много пари и не по-малко престиж, включително за гордостта на империята, която е много докачлива на тази тема.

А не е като да не се е случвало преди! В надпревара със Запада през декември 1968 г. СССР извади на показ своя първи ( и последен до днес) пътнически свръхзвуков самолет Ту -144. Всички ахват, но не толкова заради това, че изпреварва конкуренцията с три месеца , а защото той е абсолютно копие на европейския, предимно френския “Конкорд”. До такава степен, че на Запад му лепват подигравателното название “Конкордски”. Франция обвинява СССР в промишлен шпионаж. От Кремъл отговарят , че приликата произтичала от логиката на използваните технологии.

Тъкмо в Париж, на авиоизложението през 1977 г., съветският Ту-144 се взривява в небето и с това приземява амбицията на своите създатели да изместят западната конкуренция. А година по-късно, след втора катастрофа по време на изпитания над съветска земя, “Конкордски” остава в историята като технологичен провал. Обща 16 произведени бройки Ту-144 се превръщат в музейни експонати.

Конкурентният “Конкорд” също претърпява катастрофа. Отново над летището край Париж. На 25 юли 2000 г. при излитане машината се взривява със 119 души на бора и погребва още 4 души на земята. Две години по-късно междуконтиненталният лайнер на свръхбогатите, които могат да си позволят скъпите билети да прекосяват Атлантика за няколко часа, е свален от употреба заради нерентабилност. Макар и космически скъпи, билетите не покриват разходите.

Такава е част от видимата картинка на великата битка за небесата, в която се въртят колосални суми. Какво се случва извън нея, можем само да гадаем. Или не можем. Защото ни е бедна фантазията.

Но ако за миг кацнем обратно тук, откриваме интересно косвено потвърждение за тревогата, която предизвика катастрофата на Ту -154 край Смоленск – дори и в страна, като България, която адски внимава да не обиди с нещо Путин.

Самолетът на държавния ни глава Георги Първанов бе спрян от полети заради инцидента край Смоленск, пише „Стандарт“. Президентската машина на Полша е от същия модел като българския президентски самолет – Ту-154-М.

Шефът на българския правителствен Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев, който в момента е извън страната, веднага се разпореди той да бъде спрян от планиране за полети и да не се вдига във въздуха, докато не се изясни напълно случаят с полския самолет. Командирът на самолета е най-главният във въздуха. Нито премиер, нито президент може да му нарежда как да изпълни полета, единствен той е отговорен за това, което се случва на борда, коментира още Пенчев.

Тези български и международни правила се изпълняват изключително стриктно в отряд 28, заяви зам. генералният директор Атанас Балджиев.

Под етикета „немарлив“ фигурира руският Ту-154 в класификациите на НАТО за типа летателни апарати във въздуха.

Сред специалистите машината носи не особено гордото име Careless. В превод това може да означава няколко неща, до едно с негативен оттенък – „небрежен“, „невнимателен“, „немарлив“, а също и „безгрижен“ и „лекомислен“ и „нехаен“.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/