Усещане за обедняване

Българската икономика рискува да изпадне в стагфлация - комбинация от едновременен спад на брутния вътрешен продукт, нарастваща безработица и повишаваща се инфлация. Това предупредиха вчера финансисти, от които "Дневник" потърси коментар веднага след като  НСИ публикува данните за индекса на потребителските цени. На годишна база той достигна най-високото си ниво за последните седем месеца - 1.3 на сто (март спрямо същия месец на 2009 г.).

Ръстът на индекса отразява поскъпването на енергийните суровини и вдигането на акцизите на алкохола и цигарите на фона на свиване на потреблението и влошаване на икономическата ситуация. Стагфлацията (от стагнация и инфлация) се счита за негативно явление, тъй като икономиката е в криза при нарастващи цени, което още повече свива покупателната способност на домакинствата и икономическата активност.

"Само за първите три месеца на годината имаме инфлация от над процент (1.4% - бел. ред.), при положение че вътрешното търсене е намаляло значително и може би вече усещаме някаква стагфлация", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал".

"Тенденцията при енергийните суровини е те да поскъпват. За съжаление това е силно негативен фактор по време на криза, защото потреблението на енергия в страната остава твърде високо на фона на средните стойности в ЕС", заяви Петко Вълков, изпълнителен директор на "Бенчмарк асет мениджмънт". Според него числата не показват все още стагфлация, но тя вече се усеща от хората. Икономистите обясняват, че за да има такава, инфлацията трябва да е доста по-висока.

Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана трейдинг" заяви, че "признаците за стагфлация са тук, но по-скоро няма да се стигне до подобна ситуация". Според него катализатор занеяможе да се окаже евентуално вдигане на данъци и най-вече косвените - те водят до поскъпване на стоките и това се поема от потребителите, които съответно ограничават харчовете си.

За първите два месеца на годината приходите от акцизи и ДДС са се понижили съответно с по 14% и 46%  - ясен показател, че българите купуват по-малко. Свиване на потреблението и насочване към по-евтини стоки показват и данните от проучване на "Нилсен България".

От: http://dnevnik.bg/