Смъртоносният капан на дълга

Гръцката финансова сага е само върхът на айсберг от проблема с устойчивостта на държавните дългове на много от развитите икономики, а не само на групата PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания).

ОИСР изчисли, че съотношението БВП към държавен дълг в развитите икономики ще нарасне до средно около 100%. Неотдавна и МВФ направи същите оценки.

В рамките на PIIGS проблемите не са само прекаленият бюджетен дефицит и съотношението дълг-БВП (различно по степен и характер в тези пет държави). Има също проблеми и с дефицита по текущата сметка  и загубата на конкурентоспособност, заради което и растежът е анемичен.

Тези икономики от години губят пазарен дял в полза на Китай и Азия заради износа си с ниска добавена стойност и значителни разходи за труд. След едно десетилетие на ръст на заплатите, надминаващ този на производителността, разходите за труд (и реалната обменна

стойност на валутата, основана на тези разходи) се увеличиха рязко. Последвалата загуба на конкурентоспособност се проявяваше в огромни и растящи дефицити по текущата сметка плюс намаляващ растеж. Последният

пирон в ковчега беше надценяването на еврото в периода 2002-2008 г.

Така че, дори ако Гърция и другите от PIIGS  имаха политическата решимост да намалят значително огромните си фискални дефицити (и това е едно огромно "ако" предвид политическата съпротива срещу съкращаването на разходи и повишаването на данъци) бюджетното свиване може, най-малкото в краткосрочен план, да влоши сегашната рецесия, тъй като високите данъци и малкото разходи намаляват общото търсене.

Възстановяването на устойчивия растеж изисква реално обезценяване на  валутата. Има само три начина това да се случи.

Единият е дефлацията, която намалява цените и заплатите с 20-30%. Но дефлацията се асоциира с постоянна рецесия (вижте отново Аржентина), а никое общество и политическа система не може да приеме години на рецесия и фискални ограничения, за да постигне това реално обезценяване. Спиране на плащанията по външния дълг и напускане на еврозоната може да се случат доста преди това.

Вторият път е

да се следва германският модел на ускорени структурните реформи

и корпоративното преструктуриране с цел увеличаване ръста на производителността при запазване на умерен ръст на заплатите.

Но на Германия й трябваше цяло десетилетие да намали по този начин разходите за труд. Ако Гърция или Испания започнат сега, непосредствените разходи за подобно прехвърляне на ресурси ще бъдат огромни, докато ползите от дългосрочен растеж ще бъдат постигнати след много години.

Накрая стойността на еврото би могло драстично да бъде намалена. Но пък основният печеливш ще е Германия. А за да падне еврото достатъчно ниско, рискът от банкрут на Гърция ще трябва да е толкова висок, а поскъпването на кредитирането за другите държави от PIIGS - толкова голямо, че увеличаването на спредовете по държавните дългови книжа на PIIGS да предизвика втора вълна на рецесията в еврозоната, преди обезценяването на еврото да започне да носи някакви ползи.

Понеже е невероятно да се случи чудо,

Гърция изглежда все по-близо до фалит

В началото на аржентинската криза преди 10 години бюджетният дефицит, държавните дългове и дефицитът по текущата сметка бяха съответно 3%, 50% и 2%. В сегашния случай с Гърция тези съотношения са много по-лоши: 12%, 120% и 10%.

Ще е нужен Херкулесов подвиг, късмет и подкрепа от ЕС и МВФ, за да се намали вероятността от банкрут и напускане на еврозоната.

В момента Гърция е твърде обвързана, за да се позволи да рухне: при нейните около 400 млрд. долара държавни задължения, три четвърти от които към външни кредитори, предимно европейски финансови институции – един хаотичен фалит ще предизвика масивни загуби и риск от системна криза. Нещо повече – плъзването на проблема към държавните дългове на другите от PIIGS ще е в такива мащаби, че ще повали част от тези икономики.

Така че въпреки отхвърлянето от Германия и ЕЦБ на идеята за "спасяване" Гърция се нуждае от огромна официална финансова подкрепа тази година, която да не позволи сегашната ликвидна криза да прерасне веднага в неплатежоспособност.

Това обаче ще е само кърпене на положението до следващата година. Магическата троица от устойчиви нива на дълг и дефицит, реално обезценяване и възстановяване на растежа не изглеждат постижими дори и при официална подкрепа.

Всички случаи на успешно спасяване на държави от финансови кризи – Мексико, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, Турция,  изискват две условия:

истинска воля от страната да наложи болезнени бюджетни ограничения

и структурни реформи за възстановяване на устойчивостта и ръста плюс масивна сума от официално отпуснати средства с цел избягване на

самозахранваща се криза около погасяването на  краткосрочни държавни и частни дългове.
Реформа без пари на масата не става,  защото нервните и готови да си тръгнат във всеки момент инвеститори по-скоро биха се изтеглили от страна, в която няма достатъчно валутни резерви, за да си покрие непосредствените плащания.

Така след един тотално неясен план, който щеше да даде на Гърция пари прекалено късно – едва когато страната е на ръба на криза с рефинансирането й с лихви, които щяха да направят неустойчив нейния дълг, ЕС все пак се осъзна и изработи нова схема за финансова подкрепа, по-близка до типичната, отпускана от МВФ: на траншове и с лихви, зависими от изпълнението на определени условия.

Само времето ще покаже дали този план ще сработи, т.е. дали Гърция ще се окаже в положение да е без достатъчно ликвидност, но да е платежоспособна, при условие че се прилагат адекватни бюджетни ограничения и структурни реформи, подплатени с голяма финансова помощ.

Ако пренастройването не възстанови устойчивостта и растежа, ще се случи като с Аржентина, Русия и Еквадор – изпадане в неплатежоспособност.

Засега официалната линия е придържане към план А. Ако той се провали,  план Б е спиране на плащанията, за да се намалят неустойчивите дългове и излизане на Гърция от еврозоната, т.е. връщане към националната валута, която да се обезцени и така да се възстановят конкурентоспособността и растежът.

*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business в New York University и председател на компанията за макроикономически консултации Roubini Global Economics.
Текстът е предоставен от Project Syndicate.

От: http://dnevnik.bg/