Спецслужби и кадруване на съда - дойдохме ли си на думата

Дълго отлаганата среща на вътрешния министър Цветанов с Висшия съдебен съвет (ВСС) най-сетне се състоя. И показа, че конфликтът МВР - съд продължава в нова фаза, която ще изостри кадровите проблемите на съдебната система, вместо да помогне за решаването им.

Два са новите сюжети на масата на ВСС. Първият е препоръката на министъра членовете на съвета да поискат достъп до класифицирана информация, за да могат да ползват данните от специалните разузнавателни средства (СРС) при  дисциплинарните производства срещу магистрати.

Иначе - по думите на Цветанов - "усещането за октоподи" във Висшия съдебен съвет остава и то няма да се изчисти, докато членовете му не преминат задълбочена проверка за допуск до класифицирана информация". (Допускът се издава от Държавната комисия за сигурност на информацията и не подлежи на обжалване, а проверката се извършва от ДАНС.)

Вторият е препоръката при кадруването в системата съдебният съвет да ползва оперативните данни на специалните служби, тъй като "те формират обективно мнение", пак по думите на министъра.

И двете идеи, по всичко личи, отварят път за нови разправии между МВР и съдебната система.

Най-напред се разбра, че повечето от членовете на ВСС нямат намерение да искат достъп да класифицирана информация. Според едни - те имали по принцип право на достъп, според други - не им е необходим. Така следва да се подсили "усещането за октоподи"  във ВСС, над който е без това витае облакът на Красьо Черния, както отбеляза и американският посланик Джеймс Уорлик след срещата си с главния прокурор в петък.

Тъй като не е негова работа, посланикът обаче едва ли е поставил важните въпроси около начина, по който може да се реформира системата.

В случая един от тези въпроси е:

какъв е смисълът на достъпа до класифицирана информация

на ВСС във вида, в който я поднасят специалните служби чрез прочутите СРС. Конкретната причина към момента е, че  ВСС не можел да прочете записите на подслушаните разговори в килиите на задържаните по оперция "Октопод", в които един от тях споменавал, че осигурил "няколко гласа" за избора на високопоставен съдия - неофициално беше казано, че става дума за председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов.

Тогава как ВСС да реши носи ли дисциплинарна отговорност въпросният магистрат -  е логиката на аргумента. Само че издиша самото допускане, че приказките в контролирана среда, каквато е арестантската килия,  могат да служат за вземане на решения.

Що се отнася до ползването на оперативните данни на спецслужбите - конкретно на  ДАНС и ГДБОП, за назначенията, повишенията, уволненията в съдебната система, това вероятно не тревожи масовия практичен разум: лошо ли е кадровият орган да знае онова, което спецслужбите са посъбрали? Ако то не става за друго, поне да свърши работа, като предотврати повишаването на някой съмнителен съдия.

Тази "практичност" обаче е смесване на правомощия на властите. И  кадруване на МВР в съдебната система, както би казала конституцията.

Но, ще каже някой, след като системата се е докарала дотам американският посланик  да предупреждава, че "в тази страна има корумпирани съдии" и да призовава  премиера и вътрешния министър "да се справят с проблема", значи нещата са стигнали до крайната точка на търпимост и разделението на властите в традиционния му вид не върши работа.

Такъв спор е априори невъзможен в нормалната държава - тя е нормална точно заради наличие на разделение на властите и механизми за решаване на проблемите.

В нормалната държава специалните служби събират данни, за да разкрият корупмирания съдия (министър, държавен чиновник), но шефовете им не се обаждат по телефона на въпросния съдия минути пред важно дело, за да му кажат, че срещу него има сигнал... Както направил председателят на ДАНС спрямо съдията Пенгезов.

От което произлезе естествено скандал, но не и разкриване на корупция, каквато са длъжни по закон да установят специалните служби - в случая "параграф 22".  И понеже за пореден път разкривателите се оплескаха, МВР прехвърли случая на ВСС,  който - дори да допуснем, че има желание - няма нито правомощия, нито механизми да докаже корупция.

С други думи, проблемът по-скоро е в

дискредитацията и на специалните служби

В резултат - ако лишеният от обществено доверие ВСС заради "зависимости извън правилата" (по думите на правосъдния министър Попова) се "надстрои" с данни на службите, придобити в резултат на други зависимости, но също извън правилата, това води ли до оздравяване на съдебната система? Зависи кой пита - ще отвърнат зевзеците като Радио Ереван.

Че българските служби по традиция не могат  да бъдат източник на надеждна, включително и неманипулирана информация, нито да употребят ефективно надеждната, защото по правило действат извън правилата, се доказва и от най-пресните примери.

Докато ДАНС се чудеше как да излезе от гафа с Пенгезов, Софийският градски съд обяви по повод мярката за неотклонение на задържаните съдия, бивш военен министър и финансист за предлагане на подкуп на следовател, че "има данни за провокация към подкуп" от страна на следователя! И че тези данни "трябва да бъдат разследвани".

Това определение "хваща" в непозволени действия службите, които са работили по разкриването на подкупа, и ги вкарва в нова игра извън правилата - да спасяват свидетеля си, вместо да доказват подкупа...  Не питам прокурора смята ли да разследва данните...

При това положение - след като вътрешният министър е казал едно, а съдът установява и нещо друго, което не подкрепя изцяло "едното", как да се очаква обективна информация от подопечните на министъра служби, та да се използва тя за независимо кадруване от ВСС?

Другият пример: В понеделник вътрешният министър заяви по повод решението на съда да остави в ареста само един от задържаните в операция "Недосегаемите", че "самото решение на Софийския градски съд действително говори за недосегаеми хора".
Като изключа откровеното манипулиране на общественото мнение с премълчаването на съществения факт, че полицията арестува 16 души, обвинени бяха петима, а беше поискано задържане под стража за трима, задавам си въпроса:  как да очакваме обективна информация от спецслужбите за съда, при положение че МВР си има предварителна непоколебима позиция и всяка друга събужда възмущението му.

Казано направо: МВР и ДАНС не могат да бъдат критерий и поправител на недъзите на съдебната власт не само заради конституционните бариери, но и заради собствените си пороци.

В съда със сигурност има корумпирани и зависими, както навсякъде в държавната машина. Но наред с разкриването им (което е основно задължение на полицейските служби) и отстраняването им (което е задължение на ВСС), остава да виси със страшна сила големият въпрос на българската борба с високата престъпност:

Могат ли въобще у нас да се събират доказателства законно

Ако съдим по неизменното търсене на причина за провалите  извън спецслужбите, отговорът е: Не. И затова им трябва виновник - този път в лицето на съда. А ако прибавим и мащабното законодателно прехвърляне на правомощия към полицейските служби чрез въвеждането на доказване с анонимни свидетели и СРС-та плюс узаконяване на вечните обвиняеми, става съвсем видно, че

битката се води за това кой да посочва виновните

Такава битка естествено не може да бъде спечелена от силовото ведомство (по смисъла на конституцията). Но пък и целта не е истината, а контролът върху общественото мнение.
 

От: http://dnevnik.bg/