Европейската смърт на демокрацията

Миналата седмица бях в Лион на фестивал на книгата (по повод публикуването на моя роман „Лов на благородни елени“ във Франция).

През през 1831 г. в Лион е избухнало въстанието на тъкачите. Тъкачите работели по 12 часа в денонощието за дребни пари и въстанали с мотото "победа или смърт." Разстрелвали са ги на тумби. Сега всичките им искания са изпълнени. Въпреки това, тъкачи в Лион вече няма.

Луксозните сгради с петметрови тавани, където се помещавали становете, сега струват невъобразими пари. А тъкачите работят в Китай.

Във Франция съществува забележителна система от високоскоростни влакове, и аз от Лион трябваше да стигна до Монако. Но тъй като имаше жп стачка, влаковете не вървяха. По същата тази причина, не отскочих до Монако и на железопътните работници, които искат повишение на заплатите в условия на криза, не заплатих двеста и нещо евро (което, между другото, е два пъти повече от същия билет в САЩ).

Франция обаче е петзвездна страна, а Лион - шестзвезден града. Там улиците са чисти, ресторантите – прекрасни, и там за три евро на седмица се сдобиваш с обществен велосипед: четири хиляди велосипеда пребивават на четиристотин стоянки в града. Въвеждаш номера на билета си, вземаш го под наем и да го оставяш на друга стоянка.

В Лион по улиците се шляеха сладички анархисти, които палеха аварийни факли, които вероятно скоро ще се продават и по магазините, за да отговарят на местното търсене на протестиращите, викащи срещу Саркози "Фашизмът няма да мине", а полицията не ги бие като някакви си „несъгласни“. Напротив, тя чака търпеливо, да изгърмят всички фишеци и да счупят всички бутилки. И, много характерно, на десет метра от демонстрацията, хората в едно кафене се препичат на слънце.

Да обобщя, нищо не напомня за Лион на бунтовниците и тъкачите, за Лион на касапина Фуше, а там, където в Рона са потапяли шлеповете, пълни с аристократи, циркулират плавателни съдове за развлечение (и нито един товарен), а в близост до кметството, където е стояла гилотината, до камбанарията, няма нито един знак, напомнящ за това тъжно събитие.

Във Франция още по-ясно отколкото в Гърция, ще се убедите, че Европа е мъртва и че причината за смъртта ѝ е демокрацията.

Установявам го без радост, защото човечеството не е измислило нищо по-добро от демокрацията, но САЩ, слава богу, са все още живи и са най-добре устроената, към днешна дата, страна в света.

Аз дори се надявам, че Европа е възможно да се върне към живота, защото демокрацията е един много гъвкав режим и основното му предимство пред диктатурата е, че демокрацията - това е такова нещо, при което правителствата, които правят грешки, си отиват. А диктатурата - това е такова нещо, при което правителството, което прави гафове, остава на власт.

Всяка изпразнена от съдържание култура започва да прилича на друга изпразена от съдържание култура. Тя невероятно много се интересува от изкуство и секс (дали това ще е галантният френски роман от 18-ти век, преди революцията, дали това ще са мемоарите на Казанова - това са истории за хора, които нямат никакво друго занимание в живота).

Французите (за разлика от китайците) не са любители на изучаването на английски език. Всичко, което ви трябва да знаете, е великият френски език, на който е направено Просвещението. Скоро французите ще се позовават толкова често на Просвещението, колкото арабите на алгебрата. Да, арабите са изобретили алгебрата, но сега в арабския свят има 34 регистрирани патента срещу 16 хиляди в Южна Корея.

Европа не харесва САЩ по начин, доста подобен на арабите - със същата дребнава завист на изоставащите. Самият мюсюлмански проблем във Франция и в Европа е следствие от авантата. В САЩ нямат никакви проблеми с техните мюсюлмани, тъй като средният мюсюлманин в САЩ печели 6 пъти повече от средния американец. А мюсюлманинът, живеещ на аванта във Франция, презира глупавите гяури, които му осигуряват тази аванта.

Путинова Русия е абсолютно права да избере Европа като отправна точка за своите инвестиции и корупция. Всяка бюрокрация поражда корупция. Ширак и Шрьодер изглеждаха като изключения. Саркози и Меркел са показват, че това е правилото. Европа няма да се кара с Русия, защото това е неприятно, и ако Сталин по време на войната с Финландия беше изпъден от Обществото на народите (въпреки че Сталин спря войната и за дълго време обясняваше, че Финландия го е нападнала), то Путин за войната с Грузия беше само порицан, а Комисията Талявини под вещото ръководство на експерти, близки до Шрьодер, написа доклад със следния зашеметяващ извод: "Русия обвинява Грузия, Грузия обвинява Русия, а кой е виновен, ние не знаем."

Правата на човека, борбата срещу глобалното затопляне и подобни дрънканици отдавна са превърнати в безсмислени лозунги от бюрокрацията, която избягва да закача тези, с които усвоява заедно пари (например, палестинските терористи), и с удоволствие напада тези, които се осмеляват да се борят срещу тероризма, като Израел или ЦРУ с тяхното Гуантанамо. Освен това, критиката срещу Израел е напълно безопасна, а я пробвай да се изкажеш прекалено рязко срещу радикалния ислям – ще те заколят като Тео ван Гог.

Демокрацията е добра само за богатите. Сред бедните, като в Боливия и във Венецуела, тя неминуемо води до диктатура. Но дори и сред богатите нации, тя върши работа само докато икономическият растеж не се забави и политиците, обещаващи да разпределят и да обезщетяват, не вкарат икономиката в неспасяема въртележка: колкото повече данъци, толкова повече авантаджии; колкото повече авантаджии, толкова по-малко аванта от издъхващата от данъци и чиновници икономика.

Тъкачите спечелиха, но тъкачи в Лион няма.

Интересното е, че всички разбират това. Всички мрънкат, че производството отиде в Китай, а стачките ги довършват. Но няма политик, който може да спечели изборите с такава програма. Нито един политик няма да спечели, заявявайки, че хората трябва да работят по 14 часа на ден, а стачниците трябва да бъдат разстрелвани.

Това е друг основен проблем на демокрацията: всеки политик в една демокрация говори неща, които да се харесат на гласоподавателя. Нито един политик не мисли за повече от четири години напред.

Франция е, разбира се, петзвездна страна. А аз се чувствах като през 1789 година. Когато бъдещите бивши се забавляват, четат Волтер и обсъждат Русо. А до тях бучи и се бунтува пълното с енергия и лишено от права трето съсловие. В момента, бъдещите бивши са цяла държава, а третото съсловие са Китай, Индия и Бразилия.

Накратко, страните от БРИК, от които, по волята на Путин, Русия отпадна.

Юлия Латинина, Газета.ру

К: Аз искам да добавя от себе си любопитна информация за влиянието от изригването на вулкана Лаки в Исландия през 1783-та година. (източник Уикипедия)

 

Лятото на 1783-та година е било най-топлото дотогава и рядко срещана област на високо атмосферно налягане над Исландия предизвиква ветровете да духат на югоизток (горе долу като сега). Отровният облак стига до Берген в Норвегия, след това се спуска до Прага на 17-ти юни, Берлин – на 18-ти юни, Париж 20-ти юни, Хавър 22-ри юни и в Британия на 23-ти юни. Мъглата е толкова гъста, че корабите остават в пристанищата, без възможност да плават, а слънцето е описвано като "кърваво"

Вдишването на серен двуокис причинява задушаване в жертвите, поради подуване на вътрешните им органи. Смъртността в Шартр се вдига с 5% през август и септември, с над 40 загинали. Във Великобритания, архивите показват, че допълнителните жертви са работници на отркито и смъртност около 2-3 пъти над нормата в Бедфордшир, Линколншир и източния бряг. Според оценки, около 23 000 британци умират от отравяне.

Мъглата се загрява, предизвиквайки жестоки гръмотевични бури с мълнии, които убиват добитък, докато мъглата не се разсейва през есента. Това смущение води до най-студената зима през 1784-та година, при което Гилбърт Уайт от Селбърн в Хампшир съобщава за 28 непрекъснати дни на мраз. Екстремната зима допълнително причинява 8000 жертви в Обединеното кралство. При пролетното пълноводие Германия и Централна Европа страдат от жестоки наводнения.

Метеорологичното влияние на Лаки продължава, осигурявайки няколко години екстремно време в Европа. Във франция последователност от екстремни години включват свръхреколта през 1785-та година, която предизвиква бедност при селяните, придружена със суши и лоши зими и лета, включително и жестока буря през 1788 година, която унищожава реколтата. Това допълнително води до нарастване на бедността и глада и е възможно да е допринесло за Френската революция през 1789-та година.

...

Съществуват доказателства, че изригването на Лаки има ефект и извън Европа, с отслабените Африкански и Индийски мусони, при които намаляват валежите с около 1 до 3 мм на ден, предизвиквайки между другото и ниско ниво на река Нил, Гладът, засегнал Египет през 1784-та година е причина за смъртта на грубо една шеста от населението му. Възможно е и да има влияние върху глада Тенмей в Япония.

Блогът на Константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/