„Синтия”

„Синтия” не е име на ураган, но може някога да стане. Тя е първата синтетична клетка, създадена от екип американски учени. Те твърдят, че откритието им може да реши проблема с изхранването на планетата и да отпрати глада в историята.

Второ – че може да замени горивото с всички произтичащи от това последствия. Очевидно е, че те ще бъдат благоприятни за държавите, инвестиращи във високи технологии, чието икономическо развитие е ориентирано към бъдещето, и съответно – отворено за всяко откритие в тази насока. На тези, които не просто се осланят на залежите, с които разполагат, за да ги изтъргуват изгодно.

На трето място – новата синтетична клетка ще предостави възможност за пречистване на въздуха.

Синтия е стъпка към рай и благоденствие?

Но, внимание. Някои предупреждават, че това е намеса в естествения ход на еволюцията, която ще има непредвидими последици. Въпросът е дали има достатъчно сигурен механизъм, който да не позволи на новите технологии да излязат извън контрол. Дали някога няма да се превърнат в самоуправляеми и независими от човешката воля. Става въпрос за сбъдване на фантастиката. Опасенията са, че няма готовност за адекватно реагиране при неочаквани ситуации. А те вече са възможни – просто вече се е стигнало дотук.

Рано или късно научните постижения и открития се изявяват и демонстрират ефекта си. Понякога - установени случайно, друг път – следващи съзнателно логиката на своите създатели. Революционни, отхвърляни, заклеймявани, те са намирали начин да се изявят, тъй както водата заобикаля всички препятствия пред себе си, за са се разгърне докъдето стигне инерцията й.

Опасенията се, че човечеството не е готово на подобна стъпка.

А дали беше готово, когато се изсипаха ядрените бомби над Хирошима и Нагазаки? Защото цената на всяко откритие рано или късно все ще се изпита. За добро или зло – това е въпрос на време. Дали ще е сега или по-късно – предстои да се види. Експериментите няма да се избегнат, те може само да се отдалечат за някакво неопределено бъдеще – по-близко или по-далечно. Преди да убеди човечеството в реалната си и неоспорима полза, едно откритие може да го смрази с невижданата си разрушителна сила.

Американският биохимик Даниъл Кошланд има своя теория, наречена „ча-ча-ча”. Това не е танц. Става въпрос за „предизвикателство, шанс и заряд” (chalenge, chance and charge). Той класифицира откритията в тези три категории.

„Синтия” попада по-скоро в първата категория. Тя е плод на целенасочено търсене и тепърва ще се види на какво е способна и дали ще оправдае очакванията на своите създатели или пък опасенията на религиозни организации, еколози и др. Някои от тях обвиняват ръководителя на екипа д-р Крейг Вентър, че е отворил кутията на Пандора. Опасяват се от непредвидими неблагоприятни за човека последствия, каквито предизвиква доверчивата героиня от гръцката митология, отваряйки кутията със злините.

Изкуствена форма на живот – рано или късно до това щеше да се стигне, независимо дали моментът е желан и очакван, или не. Ако времето позволи, на нас ще е съдено да видим дали ще се злоупотреби с откритието, или то ще помогне решително при лекуване на трудно лечими или безнадеждни болести. А може би ще се случат и двете неща.

Не напомня ли всичко това на съвета, който Господ дал на Адам и Ева – да си живеят безгрижно, да правят и да струват каквото искат. Само и само да не опитват плода на познанието – изкусителната ябълка. Това ли е искал той – невинни и необременени от информация и изводи въз основа на нея души, които мирно да фотосинтезират в райските градини.

Защо ли си мисля, че именно той е накарал змията, да ги изкуши и да ги накара да си разширят хоризонта. Да се видят прокудени и низвергнати, а оттам – и предизвикани да поемат своята съдба в собствените си ръце – с цялата отговорност на избора и решенията, които оттук нататък им предстоят. Много би било назидателно да им каже – опитайте ябълката, но знайте, че така ставате самостоятелни и независими. Аз само ще ви наблюдавам какво правите и как се справяте. Но няма да ви помагам. Свърши скучната ви сигурност. Осланяйте се на себе си.