Стихове

Кръстю Пастухов

*    *    *

 

И нека сняг вали

и нека всичко побелее.

Да се прочисти

                    черната

                               земя,

та Слънцето

        да има де

              да нарисува

                        пролетта.

 

 

*    *    *

 

Май

        няма

                Синя птица,

защото

       никога

              на рамото ми

                                 не е кацала.

Знам само

         сини минзухари,

които

      чудя се

          как с малката си

                               остра силица

 през три земи замръзнали

                                    пронизват

старите подметки

                           на обувките ми

и за усмивка

                пролетна

                            ме  гъделичкат

 

 

*    *    *

 

Толкова е тихо призори

чува се

              как звучно

пукат пъпките

              на люляка                        

  през май

Сигурно Вивалди

                              затова

отворил е прозореца –

да вдъхне

             малко уморена пролет

и после да заспи отново

                     до момичето,

                      което слушаше

                           зад рамото му

как пъпките

              на люляка

                         разцъфват

Призори

 

 

 

*    *    *

 

                                          На Ана

 

Нозете ти целувам –

в единия чорап

          е малко слънчице

                  изгряло на петата ти

и мисля си

     да го запазиш

        за нарцисите бледи

                             от  лехата

                                     пролетна

            

                                                                                                                                                    

*    *    *

 

Колко е хубаво

          че искрата

               не прилича

                    вече на жар

Тя просто е

                 дъх

                     светлина

 

*    *    *

 

                                        На Марта

 

Снегът

       омекна

               във Варшава

и сякаш е памук

                 от Мойрите

                            оставен на балкона

На хурка шипкова

                      къделята  забучвам

и нишката внимателно препридам –

да става тънка гледам

                              но да бъде здрава

 

 

*    *    *

 

Започвам

         да се дистанцирам

                        от привичките 

 

и май

       от себе си

                   завинаги се

                           отчуждавам

Настъпих днес тревичка

                  промъкнала се

                             между две

                                     павета

И само констатирах факта  

 

 

*    *    *

 

Тъмно ми е,

            тъмно ми е

                          мамо.

Посвири ми,

                    моля

Лунната соната ...

 

 

22 март 2009, Варшава