Как да ти го кажа, без да те обидя?

Руснаците имат хубав лаф: „Как да ти го кажа, без да те обидя?” Та, как да им го кажа, без да ги обидя – дойде МВФ и обяви ГЕРБ-овата уж-пенсионна реформа за пълна глупост. И освен това им забрани да национализират частните пенсионни фондове.

Ами сега? Нали против всички критики Бойко и Сие отвръщат едно и също: „Западът ни подкрепя”.

Да, ама – не. Цитирам: „От МВФ предлагат без отлагане да се премине към радикални реформи”. А точно откъм решителност нашите ги няма никакви. Затова премиерът започва – внезапно, неочаквано, но закономерно – да ръси непремерени неща.

Например: че реформи се били правили само, когато имало било много пари. Нема пари – нема реформи. Пълна глупост, разбира се. По тази логика Иван Костов не беше заварил фалирала държава, в която да прави реформи, за да я спаси, поставяйки я на правилните релси. Напротив, според логиката на сегашния преимер Костов е заварил една държава, бликаща от пари. И затова имал лукса да прави реформи.

Не може – и е време Борисов да го разбере – да управляваш държавата на принципа: „Виждам проблем – привиквам замесените – решаваме проблема. После хващаме следващия проблем.”

Точно този стил на управление гарантира прахосването на пари без резултат. И обедняване на страната. Все пак трябва в главата си да имаш някакъв генерален план за развитието на държавата. Може да е просто някаква рамка, поддържана от два-три ясно изведени принципа и шепа правилни ценности.

Но план, макар индикативен, трябва да има. Инак днес правиш едно, утре – друго. А в крайна сметка продължаваш да наливаш пари в нереформирани сектори, които просто поглъщат парите на секундата и отварят уста за още.

Реформите пестят пари, защото постигат по-добри резултати с по-малък ресурс. Затова се правят тогава, когато –  поради държавна разпиляност – парите са свършили. Не може проблемът да е държавната разпиляност, а решението да е – тази разпиляност да продължи, докато някак дойде благоденствие, та тогава да променяме нещата. Няма как да стане.

Убийствено ясно е, нали? Ама иска мъжество, за да бъде прието, и решителност, за да бъде приложено. Не перчене и фукане (това, разбрахме, го умеят) – а онова ненатрапчиво мъжество, онази несломима решителност, които постепенно превръщат Бойкови колеги като Анхела Меркел и Дейвид Камерън във велики държавници.

Ако не може – да ги пита. Няма да му откажат.

Защото са велики държавници и никакво МВФ отникъде не може да цъфне и да им съобщи колко са оплескали нещата.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/