ПОСВЕТЕНО НА КРЪСТЮ ПАСТУХОВ

Идвам пак с тролея разбрицан

от музея на тролейбусното небитие

което никога не се е случило

тролеите са като кръчмите

легенда

звезди и фарове

все едно да пътуваш с кръчма

или да поркаш в тролея

не става

нали

любов в асансьор

по бива

фалшиви бяха тролеите разбрицани

фалшиви бяха кръчмите

измислени от нас

и от кръчмарите

едно бе истина

смърдеше там

и духаше

и беше влажно

дори и скъпо

а в асансьора бе безплатно

чисто и потно

ухаеше на първи път

издигаше се

падаше

издигаше се

падаше

накрая

застиваше

между етажите

скандал

за асансьора

скандал

и за съкооператорите

това ли търсехме

скандали евтини

но ухаещи

на чиста пот

устроени

със онова

което се нарича

чиста съвест

милите скандали

на ароматната ни младост

можехме ли повече

не казвай не

защото ножът

беше в нас

а хлябът

бе от Неизвестното

нож за въжетата

гранясали

на смахнатия асансьор

и ха сме рекли

ха сме го стоварили

върху зъбчатия му задник

но само мисълта

за сгромолясване

на нещо

или на някого

не дай Боже

бе влажна

скъпа

и подухваше

като в измислените кръчми

избрахме си

нагоре и надолу

надолу и нагоре

а като краен резултат

застиване между етажите

и тих скандал

и спомен за скандал

и тъничко намигване

към внуците

които

обаче

го приемат

като дефект

на възрастта

заспи сега

в спомена

за Нещото

за Нищото

за Всичкото

завий се

с продраното перде

на кръчмата Троян

и пий едно

за Велизар Николов

и малка

за Лачански

тролеят бричкав

скърца

ти чувал ли си

за тролей

с пробити гуми

дай да ги спукаме най сетне

за да изфучи

от тях

въздухът

какъвто бяхме

и с асансьора

на звездите

да стигнем

там

където ни е мястото.