Писмо до Боян

Драги Бояне,

 пращам ти нещо в Едивия сайт, защото  бях изненадан от сихотворението, ако  все още се нарича опус от този вид. Благодарен съм ти и ще се видим специално, за да му се поклоним и на онзи Бог, който ни прави добри и мъдри – Бакхуса на древните, Дионисия – наш, а не Винпромите гнъсни.

Благодаря ти от чистосърдечна Полша, която все още не е згинала и се държи като лишей за скала. И   сила няма, която да я отлепи от стената, в която се е вкопчила, защото това не е Казбек, а друга, все още неоткрита от човечеството планина. Под нея има езеро и за да се стигне до върха, трябва да се качиш на асансьор. По-нагоре са звездите, но ако вземеш една и й духнеш в шепите си, може би ще те стопли. Защото по принцип  звездите са самотни и разделечени една от други на  милиони километри.И обичат хората., ако все пак не се приближават     чак толкова близко до тях. 

                                                                                     Къци

П.П. Бъди все тъй талантлив и здрав!

                                              На Боян Обретенов

               Отдавна

                     кръчмата “Троян”

                                затвори  порти.

               сега е може би

                                бутик,  Бояне,

               или на чудесата

                                      друго

                                              чудо .

              Шишето е сред нас

                          и асансьора тихо

              нагоре плъзга се.

              Но как

                    ще стигнем

                             до звездите пак,

             когато омотало се е всичко

             в продраното перде на мама.