„Удар със стик”

Имаше такъв американски филм навремето. Ставаше въпрос за хокей. Всичко се въртеше около това. И около заветната купа, която очакваше своя отбор-шампион. Съперничеството в лигата беше ожесточено. Многократният масов бой през време на мач беше нещо естествено. Провинилите се ги отстраняваха за по две минути. След като си изтърпяваха наказанието, с нов устрем се впускаха в дива битка. До следваща шайба, кютек и наказание. Мръсните номера съпътстваха играта както на леда, така и извън него. Уговаряне, подкупи с участие на треньори, състезатели и рефери.

  Публиката, доволно зомбирана от зрелища, се забавляваше от сърце и насърчаваше хокейните гладиатори за все по-брутални сблъсъци. Колкото по-грубо и неочаквано – толкова по-добре. Финалът предложи от всички „екстри”. Нещо повече – той надмина и най-смелите очаквания. В края на мача изходът още не беше ясен, но вече се беше заформило голямо меле, което като торнадо всмукваше в себе си нови и нови участници. До такава степен, че накрая не остана играч извън него.

  Тогава един състезател се отдели, огледа се наоколо омерзен и тържествено се запързаля бавно, много бавно. След което започна да се съблича. Хвърли си стика и каската, ръкавиците. Продължи с екипа и всички уплътнения и кори под него. Публиката вече беше забравила за кълбото от биещи се и възторжено аплодира новия „номер”. Междувременно не беше останал читав състезател, който да продължи двубоя в един от двата му еквивалента – като хокей или като бокс. Повечето вече лежаха кротко по леда и гледаха тъпо. И ето – хокеистът, останал по слипове, приближи към купата, взе я и започна да дефилира от единия до другия край между струпаните тела. Екстазът на публиката достигна кулминацията си. Тя възприе своеобразния протест като част от сценария. Победител имаше, макар и не чрез предвидения за това начин.

   На нашия политически небосклон ударите и боричканията продължават, съпроводени от странни иширети към отбора на съперника. Озовал се за известно време в кабинката на отстранените, днес г-н Петко Сертов се завръща като част от ръководството на нова структура с гръмкото име БОРКОР (да не се бърка с киселото мляко „Бор-Чвор”). Някак хаотично и непоследователно се получава. Или пък мачът е вече завършил и отборите са се смесили и в момента си разменят фанелките. И вече не се знае кой кой е. Или пък е ясно. Защото главните действащи отбори се оказаха филиали на един и същ отбор, който триумфира накрая с купата. Но не той ще е омерзен, а ние, зрителите, докато наблюдавахме как с еднакъв плам се защитаваха противоположни позиции. През играта на приливи и отливи, на „иде ми – дойде ми” и на фокуснически аргументи, извадени от ръкава.

 Да допуснем, че сините също бяха гласували против правителството (както сега съжаляват, че не са постъпили) и то беше паднало. Но пък тогава идваха „титулярите”. Не че е невъзможно да дойдат пак, но просто – по-късно.

 Очевидно предстоят нови удари и съглашения върху вече крайно разкаляния терен. А нашата „Политическа зима” няма и няма край. Какви са възможностите ли? Да се чувстваме омерзени, да гледаме тъпо. Моля, продължете списъка. Нека последният да затвори вратата.