Срив на ядрения ентусиазъм

Ядрената криза край Фукушима вече активно влияе и върху българското обществено мнение, обработвано години наред от рубладжийски настроени политици и експерти на ядреното лоби, което впрочем винаги е било под контрола на ДС. Според национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 17 и 21 мат 2011 г., днес 32% от българите изобщо не биха подкрепили строителството на нови реактори, 44% се обявяват в подкрепа на строежа на един нов реактор в  АЕЦ "Козлодуй", а едва 24% подкрепят предвидените два реактора за  "Белене".

За сравнение: само преди 9 години, когато правителството на Симеон Сакскобургготски стартира рубладжийския план за “Белене”, в полза на строителството на втора атомна централа са се обявили над 80% от българите.

Резултатите от това изследване дават съвсем категоричен отговор на въпроса “Кой не иска ядрена централа?” – който съвсем наскоро бе споменат от българския премиер Бойко Борисов като чисто реторичен. И този отговор гласи: ами българите не искат ядрена централа. Или най-малкото не искат тя да се строи от строителите на тази в Чернобил, за което също говорят техните отговори в изследването.

Не искат също така да се строи в сеизмично опасен район, какъвто несъмнено е този, на който е започнат строежа.

Не искат да ги изгърбват с милиарди задължения, които ще плащат и те, и техните деца – било директно като данъкоплатци, било като потребители на произвеждания от централата ток, приходите от който ще влизат в руската, а не в българската хазна.

Не искат да са енергиен център на Балканите. Би им било достатъчно да са енергийно независими.

Не искат “втора атомна”, за която няма разчети нито спрямо все по-намаляващото вътрешно потребление, нито спрямо евентуалния енергиен пазар, на който трябва да се пласира произведения ток.

Не искат да бъдат изцяло зависими от когото и да е – и особено от тези, с които при комунизма ги свързваше дружба от векове за векове.

Не искат гьола в Белене, която вече глътна поне два милиарда техни пари, да продължи да зее там като бездънна корупционна яма.

Не искат утре някой нагъл дебелак да им вдига цената на тока така, както днес Валентин Златев, шеф на Лукойл и съветник на “Росатом” тъкмо по сделката за АЕЦ “Белене”, им вдига цената на нафтата и бензина.

Не искат също така техният министър-председател да си играе на “тука има – тука нема”, покрил под чашката цяла атомна централа.

Не искат техния президент да им нахлузва “голям шлем” на главата и да ги праща в окопите на мизерията. Защото знаят – и то също толкова добре като него, че големият шлем всъщност е голям член.

И най-сетне не искат разни банкянски тарикати и правешки питомци да ги правят на идиоти. Засега само не искат. Утре могат и да поискат необходимото – а то е да решат проблема с тяхната легитимност. Илф и Петров някога бяха описали как се решава този проблем – с третия поред син на лейтенант Шмит – Паниковски.