Красен Станчев: Разходите за АЕЦ "Белене ще бъдат 11,6 млрд., като 4 млрд. ще дойдат от данъкоплатците

Независимата оценка на проекта АЕЦ "Белене" разглежда необходимостта, рисковете, ползите и разходите при изграждането на централата, заяви в предаването "Преди всички" Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ), във връзка с изготвената оценка от института. "Направена е по класическа методика за оценка на подобни проекти. Това е методиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  и на "Евроатом", но иначе тя е приета и като доброволни принципи на организация на подобни оценки. Те са известни като т. нар. "екваториални принципи", каза Станчев. Той добави, че се разглеждат всички необходими действия за функционирането на една централа от проектирането през изграждантето и свързването със системата, отработването и използването на горивото до складирането на отработеното гориво и извеждането от експлоатация.

Председателят на УС на ИПИ потвърди, че от Националната електрическа компания (НЕК) и министерството на икономиката, енергетиката и туризма са отказали да предоставят на института необходимата информация за оценката. "Много е странно, но това, че ни отказаха не ни попречи да работим, защото всъщност цените навсякъде са доста ясни. В общи линии смята се, че атомната енергетика не е прозрачен отрасъл. Това е така само в отделни страни, но не и в България", посочи той.

Когато се сложат всички дейности по работата на такава централа, разходите по АЕЦ "Белене" се оказват около 11,6 млрд. евро, което при изплащане на инвестицията води до крайна цена от около 14 евроцента на киловатчас, твърди Станчев. "Което пък означава, че тази цена от "Белене" е много близка до цената, която в момента се субсидира за изграждането на примерно вятърни централи с тази разлика, че вятърните централи от един момент нататък стават, така да се каже, без пари, докато в областта на атомната енергетика вероятно ще съществува и задължението да се запазва на територията на страната отработеното ядрено гориво. И ако това стане, тогава периодът на дейностите, свързани с атомната централа, става много дълъг, т. е. не е периодът само на функциониране на атомната централа, но и стотици години след това за запазване на отработеното ядрено гориво ... Другото, което успяхме да покажем, са фискалните ефекти - колко от тази цена, за която говоря, 11,5 млрд., са разходи на данъкоплатеца и колко от нея са разходи на инвеститора. На данъкоплатеца отиват някъде около 4 млрд. Успяхме да покажем и ползите и разходите от функционирането на централата и обстоятелството, че няма да може да се продава тази електроенергия, тъй като в страната няма никаква нужда от нея. До 2025 г. нашият енергиен баланс показва никаква нужда, като ние сме заложили в тези стойности на баланса онова, което предвиждаме и няма възможности да се продава тази електроенергия. Следователно се оказва, че инвестицията няма да може да се изкупи. Следователно се оказва, че в страната ще има една втора атомна централа, която ще бъде вероятно руска собственост независимо от структурата на акциите, защото акциите ще бъдат заложени и всъщност никой в България няма да получава дивиденти. А ако все пак има някакъв износ, той ще бъде износ, който изплаща инвестицията и т. е. отива при инвеститора и ако някой има някакви разходи, това ще бъдат транспортните разходи и комисионните по износа и вероятно ще бъдат  една или две или три компании, но не повече. Така че в крайна сметка се оказва, че за българската страна при осъществяване на всички изисквани по закона загубите от проекта се оказват повече, отколкото ползите. Става дума, разбира се, за българския данъкоплатец и гражданин", обясни той. По думите му анализът показва, че в момента има достатъчно инсталирани мощности, тяхното използване в момента е по-евтино от нова атомна централа, има възможност икономиката да функионира и дори да има износ до 2025 г., като това е доказано "черно на бяло". "Тогава, когато възникне необходимост от такава мощност и настъпи по-добра възможност за откупуване на инвестицията, то тогава ще може да се направи такава инвестиция ... Ние сме сметнали и парите, които до момента са похарчени. Разбира се, онези, които са осчетоводени, защото има много, които са неосчетоводени. И последно, но не по значение, се избягват много рискове. Това са и сеизмологичен риск, и технологичен риск, и риска от ядрена безопасност, и рисковете, свързани с по-голяма енергийна зависимост. Тогава, когато се вземат всички дейности, които ще извършват руските компании, то тогава България става примерно два пъти по-зависима от Сърбия от руски технологии, руски компании и руски енергоресурси. Сърбия е в момента зависима от Русия по стандартната методология на "Евростат" някъде около 38%. България в момента, ако се смятат всички дейности, които се правят от руски компании, включително строителството на хранилище за ядрено гориво на площадката на "Козлодуй", вероятно е зависима около 60%, а когато стане АЕЦ "Белене", тогава ще бъде зависима на 80%. И се оказа, че инвеститорът е и кредитор, и продавач, и доставчик на енергийните ресурси и на всичкото отгоре се занимава и с рециклирането на ядреното гориво. Т. е. оказва се пълна зависимост. Много е хубаво правителството да има добри отношения с правителството на Руската федерация, но това не означава, че руските компании ще имат някакви емоционални отношения с българските потребители", убеден е председателят на УС на ИПИ.

Смятам, че нашата оценка ще преобърне начина на мислене за АЕЦ "Белене", отбеляза той. "Ние не казваме нещо особено. Ние казваме, че това, което съществува, е възможно. Т. е. в момента има достатъчно възможности за развитие на българската енергетика, те не съдържат никакви рискове, има възможности за развитие на българската атомна енергетика, те също не съдържат такива рискове, просто трябва да се махнат тези разходи, които до момента са направени и да се гледа напред", изтъкна Станчев.

Новината, че АЕЦ "Козлодуй" започва стрес-тест, който може да бъде препоръчан като модел на ЕС, звучи много добре, посочи той. "Познавам работата по осъвременяването на АЕЦ "Козлодуй" от самото начало, защото във Великото Народно събрание това попадна в моя обсег на отговорност в Комисията по опазване на околната среда ... Онова, което може да помогне тестът, е увеличаване качеството на доставките от руските фирми, защото от 2006 г. насам има съществен спад на това качество, много от съоръженията дефектират и донякъде само на късмет се дължи това, че не е имало авария. Което означава, че българските оператори са много добри, но доставките не са на нужното качество. Тогава, когато има стрес-тест и той успее да покаже качеството на технологиите и на отношенията с доставчика такова, каквото то е в дадения момент, то тогава ще пораснат и изискванията към доставчиците и това ще бъде добре и за "Козлодуй", и за всякакви други проекти, в които участват руски компании", завърши председателят на УС на ИПИ. 

От: http://bnr.bg/