Магията живее в "Белене"

Без външен анализ България рискува да потъне в гьола

"А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената? И имаш 51%?"

Безпрекословната подкрепа на премиера Бойко Борисов за АЕЦ "Белене" в началото на седмицата отприщи едва скриваното разцепление между ГЕРБ и министрите експерти в кабинета на Бойко Борисов по отношение на ядрената централа. Досега последните печелеха време. Аргументите им бяха, че след като не може да се намери западен инвеститор, АЕЦ "Белене" е очевидно неизгодна от икономическа гледна точка. Смислената логика досега поне забавяше окончателното решение.

Ядрена индулгенция

Следващата седмица обаче тази тактика може да бъде решително прекъсната. Запознати с хода на проекта и отделни депутати от ГЕРБ признаха, че има план сделката за ядрената централа да влезе в парламента за одобрение. Причината е приближаващият краен срок, даден от "Росатом", за сключване на поредния анекс по договора за изграждане на АЕЦ "Белене".

Руската компания заяви, че до края на март българската страна трябва да сложи подписа си на анекс номер 12, иначе "Росатом" трябва да прекрати дейността по централата. С анекса София се задължава с още 2 млрд. евро по проекта. Заедно с поетите преди това задължения България би се ангажирала с близо 3 млрд. евро, сума, което очевидно би направило строежа неотвратим. Ето защо Москва впрегна всички сили, за да заплаши, че забавянето на българската страна е краят на проекта.

Ясен индикатор за подготовката за получаване на парламентарна индулгенция бяха изявите на депутатите от ГЕРБ, който сякаш говореха по калъп за ползата от АЕЦ "Белене". Двата им аргумента бяха, че без централата цената на тока ще скочи, а финансово сделката е така структурирана, че държавата, без да дава пари, ще има 51% от АЕЦ-а. Очевидно опорните точки, които се появиха и малко по-късно в интернет, са писани от същия човек или хора, които съветват Бойко Борисов. От пресцентъра на ГЕРБ в парламента отрекоха те да са разпращали директивата сред депутатите или местните структури.

Руската офанзива

В края на септември миналата година започна промяна в тактиката на руската страна. Тогава се очакваше подписването на вече прословутия анекс 12, но то бе отложено от правителството с традиционното разкарване на топката по терена. Към този период се отнасят и някои от най-острите изказвания на премиера Бойко Борисов срещу строежа на АЕЦ "Белене". За жалост за българската позиция към най-скъпия проект в държавата от 20 години може да се съди само по откъслечните реплики на премиера.

Това обаче започна да се променя от началото на ноември, когато настроението на премиера рязко се промени в полза на проекта. Какво точно се е случило, не е ясно, но в този момент на сцената се появи шефът на "Лукойл" - България, Валентин Златев. Без да се афишира, той започна да промотира посещението на шефа на "Росатом" Сергей Кириенко в София. То се осъществи доста неочаквано в края на месеца, в резултат на което между НЕК и руската компания скоростно беше подписан (с няколко разминавания в цифрите в него) меморандум за принципите за учредяване на електроенергийна компания "Белене".

Самият меморандум не е толкова драматичен - руската страна целеше да запази проекта жизнен, а българската - да прехвърли тежестта от държавната НЕК на бъдещата обща компания. Министерството на икономиката обаче продължи да настоява, преди бъдещата компания да бъде регистрирана, да се реши въпросът с раздутата с 60% първоначална цена от 4 млрд. евро за доставката на двата реактора на АЕЦ "Белене".

Преговорите бяха мъчителни, докато на 17 февруари в тях не се появи и самият Валентин Златев. Първоначално от компанията отричаха ожесточено каквото и да било участие на Златев в преговорите, а появата му обясняваха със съвпадение - шефът на "Лукой" - България, е поне няколко пъти месечно в Москва. После мимоходом бе признато, че той е консултант не на българското правителство, а на руската компания.

Като за вас - между 4 и 10 млрд.

За всички е ясно, че от самото си начало АЕЦ "Белене" е имала само приблизителна цена. През годините изявленията на политици и експерти варираха от 1 до 13 млрд. евро, като най-често се сравняваха компютри с компоти. И досега не е ясна финалната цена на централата, т.е. към момента, в който тя ще започне да продава електричество. Изглеждаше така, че много хора искат да построят АЕЦ, в условията на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Това вече накара потенциалния инвестотор RWE да се оттегли, тъй като при такива условия е невъзможно да се работи - никога не бихте си купили жилище, което се предлага на цена между 500 и 1000 евро за кв.м, а крайната цена се определя от индекс, известен само на строителя.

На този фон избуяха опитите за финансови анализи на проекта - авторите им са наясно с условността им, но при липсата на информация за толкова ключов проект те поне предизвикват размисъл.

Тази седмица Институтът за пазарна икономика представи своя оценка, според която пълната цена на изграждането ще мине 11.5 млрд. евро. Експертите на института са заложили доста повече инвестиции, но за сметка на това безкрайно оптимистични допускания за разходите на централата. Изводът е отрицателна нетна настояща стойност (т.е. бъдещият паричен поток, намален с риска от инвестицията) - проектът е икономически безсмислен.

Експертите на Центъра за развитие на демокрацията пък достигнаха до пълна цена от 12 млрд. евро, използвайки за сравнение близки по характер ядрени централи в други страни. И без финансов анализ проектът излиза съмнителен. "Капитал" се опита пък да намери какъв е розовият сценарий - при какви параметри, при очаквана цена от 8 млрд. евро проектът може са се получи.

Изводът е неутешителен - има шанс, но малко на магия. Например: общата цена не трябва да се повишава, цените на електроенергията трябва да пораснат с 50% за следващите 10 години, енергийната компания "Белене" да получи фантастично ниски лихви по кредитите си, а поеманият от държавата риск да бъде значително по-висок от нормалния при енергийни проекти (моделът е достъпен в интернет страницата на "Капитал").

А къде е консултантът?

Естествено всеки финансов анализатор ще ви каже, че няма двама негови колеги, които да стигнат до еднакъв резултат, дори пред тях да са едни и същи данни. Финансовите анализи се крепят на вероятности, които са много трудни за обосноваване. Ето защо при очевидния хаос със сметките на АЕЦ "Белене" трябва сериозна помощ.

Още в началото на миналата година, след като се разбра, че правителството не може да намери европейски инвеститор за АЕЦ "Белене", беше решено да бъде нает западен консултант. Целта беше той да направи преглед на досега постигнатото, да хвърли едно око и на техническите параметри и ако намери икономическа логика в продължаването на строежа, да привлече инвеститор. Ако пък параметрите са такива, че инвеститор не може да бъде открит, името на финансовата институция би послужило като щит за правителството за отказа му от проекта, в който вече са хвърлени милиони.

След дълго протакане през ноември миналата година бе избрана банката HSBC, която е една от финансовите институции със сериозен опит в подобен тип проекти. Договорът обаче необяснимо се бави, въпреки че премиерът Бойко Борисов каза, че "тези дни "Ей Чи Би Сибанк" ще ни даде финансова схема, по която да изпълним, да не даваме нито държавна гаранция, нито пари от бюджета".

Липсата на контракт с банката едни източници обясняват с руски натиск (след като вече беше изгонен RWE, няма логика руснаците да допускат друг), други пък смятаха, че протакането е причинено от проблеми в българската администрация.

Договор обаче няма, въпреки че се очакваше до края на месеца банката да е предоставила предварителни си оценки - има ли изобщо смисъл да се прави по-сериозен анализ.
 

в. "Капитал"