Кисело мляко, АЕЦ, оперни певци - фалшивото национално самочувствие

Нещо като продължение на:  Българинът срещу Европа и света (Не може прасе да не цикне)

Кои са изворите на националното самочувствие за българите? Голяма нелепост – кисело мляко, АЕЦ, оперни певци, Бербатов, природа…

Природата и киселото мляко не са заслуга на българина. Исторически шанс е, че той е попаднал географски на това място, а, както се вижда, има изключително хищническо и пагубно отношение към природата.

И млечнокиселата бактерия не е негово изобретение, а просто тук се развива най-добре. Митът за уникалността на киселото мляко съществува само в българската глава. Т. нар. йогурт се прави и продава по цял свят. Има 2-3 страни в света, в които се продава йогурт с българска закваска, но става дума за редки марки и изключения.
А у нас киселото мляко вече се прави по нови технологии, при което няма живи бактерии в него. А ако има, бацилус булгарикус в закваската остава малцинство, за сметка на други микроорганизми (не само “Данон”, почти всички го произвеждат така, виж повече тук).

Българско сирене светът не познава, познава гръцко бяло сирене. Български кашкавал – също. В Европа има няколкостотин вида жълто сирене от няколко държави, които демонстрират далеч по-голямо разнообразие от българския кашкавал.

Митовете за българските зеленчуци и плодове се съчетават с тъжна реалност – повечето в България сега са вносни. Български ябълки няма (някога са били хубави), навсякъде се продава китайски чесън (български само напролет - зелен), доматите у нас вече са по-пластмасови от турските, дори през лятото (виж повече тук), защото търговци и производители предпочитат сортове, които не се развалят на рафта. Моркови, всякакви зеленчуци се предимно вносни.

А цялата традиционна българска кухня всъщност е предимно турска. Всички специалитети ги има в кухнята на балканските страни. Българската гордост - шопската салата - е вариант на гръцката (без маслини и сиренето е настъргано), освен това не е нещо традиционно и старо. Започват да я правят у нас някъде към 30-те години на миналия век и е докарана до сегашния си вариант в ресторантите на “Балкантурист” при комунизма. До 1910-1920 г. българите не са ядели и консервирали червени домати, а само зелени. Червените са ги смятали за вече развалени – по въпроса има и научни студии.
 

С какво създадено от нас се гордеем? Изобретили “сме” компютъра? Грешка. Изобретен е от двама американци, на единия от които бащата е българин, майка му американка от ирландски произход. Джон Атанасов е роден в САЩ, там е получил образование, тамошната икономическа свобода и конкуренция е направила възможно това изобретение. И то е само принципно, а съвременният компютър е изобретен от друг. Това не пречи да се тупаме в гърдите, че “ние сме” измислили компютъра (виж повече тук).

Друго? Световните ни шампиони по шах (за кратко) Веселин Топалов и Антоанета Стефанова някак не станаха голям извор на национално самочувствие. Шахът не е много популярен, в сравнение с футбола.

Стоичков, Бербатов? Безспорно те са най-големите поводи да се гордеем. Те правят така, че да се споменава името на България по света, с тях ни идентифицират (другото, с което най-често се прочуваме, са проститутки, измамници, цигани).
Но Бербатов и Стоичков никой не ги поставя на обсъждане в разни анкети.

В инициативата на БНТ за най-големите български събития на 20 век, анкетата показа, че на първо място зрителите класират “Българското оперно чудо”. Израз на комплекс - малцина слушат опера, но е престижно да се гордееш с оперни певци. Самият израз “чудо” е комплексарски. Какво пък толкова чудо? Има няколко български оперни певци от 20-те години насам, гастролирали по най-големите оперни сцени. Те са направили кариера на Запад, а не тук. Подобно на футболистите. И “ние” се гордеем с тях, защото са от “нашата порода”. По-добре ще е да не ги наричаме “чудо” и “най-големите”. Можем да сме горди с тях и без тия хиперболи.

На второ място в същата анкета е класирано “Построяването на Димитровград” (?), на трето - научното откритие “Шести сърдечен тон”, направено от български лекар. Освен “шести сърдечен тон” има още 5 български открития и десетки значими изобретения, които имат приложение в чужбина, но не са популярни у нас. Тук малцина се интересуват от наука, тя не е на уважение. Отношението към науката е - “тия от БАН” са едни тунеядци и търтеи, които само искат пари. Такива са представите на средния българин, подстрекавани от сегашните на власт.

Очевидно има остър дефицит за извори на национално самочувствие.
Впрочем, в същата класация на БНТ за “Българска битова революция на 20 век”, се нареди на първо място чушкопекът (25,5%), пред електричеството (16%), пред телевизора и радиото (13,4%) и пред мобилния телефон (10%). След тях се подрежда остъкленият балкон със 7%.
Това подреждане подсказва, че средният българин е по-близо до селянина от с. Катуница, отколкото до модерния, образован градски жител.
 

И точно този среден българин възприема АЕЦ като извор на национално самочувствие. Ние сме нация, дето цепи атома. Силни сме. Високотехнологични. Изнасяме ток, а не само домати. Голяма работа сме. Турци и гърци ни се молят за ток. Ще им дадем, да видят те колко сме над тях. И това прекрасно се експлоатира от политици и енергийната мафия.
Няма смисъл тук да се намесва спорът кой печели от АЕЦ, колко е опасно и дали една нова АЕЦ в Белене ще се изплати за 40 години.
По важен е въпросът - защо едни австрийци, народ колкото българския, не се чувстват по-прости и по-слаби без АЕЦ? Или други малки народи като датчаните, норвежците? Или една Португалия, Гърция?

Не може ли просто да си живеем живота, без да се бием в гърдите с АЕЦ, без да се хвалим, че сме изобретили компютъра, че нашето вино е най-хубаво, че само у нас има кисело мляко? Или митът, че сме най-умните - в тестове за интелигентност само евреите се били подреждали преди нас. Глупости на търкалета.

Цяла отделна тема са съчиненията, че българската нация била най-древната, създала е цяла цивилизация и т. н. Митове и абракадабри. Хеле пък разни военни успехи отпреди векове… Това са изворите за национално самочувствие. Ровенето и търсенето на поводи за гордост в древната история издават комплекс за малоценност.

Целият този фалш постоянно се подхранва от медиите и т. нар. елити, политици. Ще отмре много бавно.
Накрая българинът наистина добие самочувствие, когато полека-лека станат по-малко българските самохвалства и поводите да се срамува от “българските работи”.