Ядрената катастрофа в Чернобил

Този текст бе публикуван като постинг към една от многото статии, свързани с бедствието край Фукушима. Публикуваме го тук, защото съдържа факти, които би трябвало да се помнят. Особено днес.

Е.С.

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.

Чернобил:

В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 ч. сутринта на 26 април.

Това че реакторът е разрушен и гори вътре, става ясно едва през деня. Първите съобщения нагоре по йерархичната стълбица гласят, че ситуацията не предизвиква опасения, докато в медицинския пункт на централата вече постъпват десетки ранени.

Ръководството на централата дълго не вярва на пристигащите информации и не предприема необходимите действия за защита на персонала и населението, посочва доклад на ИБРАЭ РАН от тази година.

Много се спори и досега какво са могли да направят властите за предпазване на жителите в околните области.

Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване.

Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона - едва на 4-7 май.

Информационното затъмнение

Типично за съветските времена, първоначално Москва мълчи за инцидента, а първите официални съобщения евфемистично подценяват катастрофата.

На 28 април официалната агенция ТАСС разпространява кратка новина, в която се казва, че в Чернобил е имало "нещастен случай", а "един от реакторите получил повреда".

Мащабите на аварията стават ясни едва след отправеното от Швеция дипломатическо питане към СССР по повод отчетените на шведска територия високи нива на радиация. Шведското правителство съпоставя данните за повишена реакция в Европа с посоката на вятъра и обявява на целия свят, че някъде в Съветския съюз е имало ядрена авария.

Дотогава Москва провежда извънредна операция за потушаване на пожара в реактора и разчистване на терена, но не предпочита да говори публично за това.

Показателно е, че първото обръщение по повод Чернобил на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май.

Дотогава западните медии вече разтръбяват за катастрофата и публикуват сведения за повишен радиоактивен фон в редица държави.

Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а заради ветровете радиоактивният облак минава кръговидно и над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния.

В началото на май последните разсейки минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение.

Отговорността

Различни организации, в това число и от страните от бившия Съветски съюз, днес вече признават, макар и неохотно, че причините за катастрофата се крият в техническото несъвършенство в конструкцията на реактора в съчетание с погрешните действия на персонала на централата, който доста самоуверено и лековерно провежда опасния експеримент.

За аварията допринася също така и разпространената по съветско време, особено в последните години, практика за пренебрегване на правилата и нормите, отчитат експертите от Руския институт за безопасно развитие на ядрената енергетика.

Нито една легитимна авторитетна организация не е успяла незабавно да вземе ситуацията под контрол и да информира населението за мерките за защита, изтъква и доклад на Програмата на ООН за преодоляване щетите от Чернобил.

Особено престъпно е поведението на съветските власти по отношение на Припят, за чиито 50 000 жители денят след аварията, 26 април, започва както всеки друг.

Очевидци разказват например как любопитни припятци се струпват по високите етажи на жилищните блокове, за да наблюдават чудното синьо излъчване над експлодиралия реактор. На хората в засегната област не е казано нито дали трябва да пият вода, да консумират ли мляко и зеленчуци и т.н.

Ако населението е било по-рано инструктирано за мерките за защита, би било много вероятно да се избегне въздействието на някои радионуклеиди, най-вече на йод-131, който предизвиква рак на щитовидната жлеза.

Ако евакуацията е била проведена по-рано, това би позволило да се спасят голям брой хора от влиянието на радиоактивния йод, който в първите 8-16 дни след аварията представлява най-голяма опасност, посочва анализът на ООН.

За Чернобил са осъдени общо шест души. Сред тях са директорът на централата, главният инженер и началникът на смяната, които получават различни срокове лишаване от свобода.

На централно ниво в Москва обаче вината се замаскирва с рутинните и козметични уволнения, например на председателя на "Госатоменергонадзор", на зам.-министъра на енергетиката и на заместник-министъра на средното машиностроене и др.

Реално обаче за некачествения строеж на реактора никой не поема отговорност, въпреки че в последно време се появяват все повече документи, доказващи, че висшето ръководство на СССР е знаело още в края на 70-те за сериозните дефекти в Чернобил.

Секретен меморандум на КГБ от февруари 1979 г., разкрит от американски и британски медии, например обяснява, че носещите колони на цялата конструкция са били с отклонение от 10 см, а хоризонталните връзки между колоните на места дори са липсвали.

Документът носи подписа на тогавашния председател на КГБ Юрий Андропов и е адресиран до ЦК на КПСС.