НА ВНИМАНИЕТО НА ДРУГАРЯ РУМЕН ОВЧАРОВ, КОЙТО ОТГОВОРНО ТВЪРДИ, ЧЕ РАЙОНА НА АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА БЕЛЕНЕ НЕ СЕ НАМИРА В СЕИЗМИЧЕН РАЙОН И ЧЕ ПОСЛЕДНОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ С ЕПИЦЕНТЪР ВРАНЧА Е БИЛО ПРЕЗ 1805 ГОДИНА

За да не ни обвинят в манипулация, изпращаме препечатка от областния вестник „Янтра днес” по повод 34-годишнина от земетресението

Свищов, 4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Трошат се бензиностанциите, уплашени хора наливат бензин в колите си и бягат.
Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1 и общежитието на “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв шанс – семейството е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.
Общежитието на “Свилоза” дава 45 жертви. Истински късмет е, че общежитието е било младежко и във вечерния час е било полупразно. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов.
Редят труповете в специално хале. Едно до друго са 27 безжизнени детски телца. Седем от тях са бебета, ненавършили годинка. 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. При земетресението умират четирима директори. Най-възрастната жертва е дядо Тодор от с. Палици. Дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник. Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК-то се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен. Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви. Трусът в Свищов се оказва трагедия без поука.

Накрая – за сведение: обектът АЕЦ Белене е само на няколко километра западно от Свищов в непосредствена близост до „Свилоза”, на територията на която земетресението беше с магнитуд  8 степени по скалата на Рихтер и предизвика огромни материални щети. Между другото и „Свилоза" беше строена от съветски специалисти. 

Прилагаме снимка на една от  сринатите сгради и снимка на единият от паметниците над руините.