Преврат срещу Трайчо Трайков за "Белене"

Красимир Първанов, изпълнителен директор на НЕК, е подписал обвързващо споразумение с "Росатом" за строежа на АЕЦ "Белене". Това е станало въпреки изрично дадения му мандат от правителството, твърди министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Само няколко часа по-рано, министърът на икономиката беше казал пред журналисти, че е уверен как преговорният екип ще договори тримесечно отлагане на разговорите при изгодни за страната ни условия.

Трайков заяви, че Първанов е уволнен, а премиерът е бил информиран. "Очевидно в България руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят. Натоварвам БЕХ да оформи такова решение и продължаваме да работим в рамките, които имаме", каза още министърът. Според Трайков ДАНС трябва да започне разследване дали няма надхвърляне на правомощията от страна на Първанов. Това разбира се не отменя подписа на изпълнителния директор.

Преди изявлението на Трайков от сградата на министерството на икономиката излезе Румен Миланов, който беше началник на Съвета за сигурност към Министерския съвет, а от скоро и началник на новото звено за борба с корупцията БОРКОР.

По думите на министъра документът задължава България в рамките на два месеца да подпише окончателен договор за строежа на централата. Досега окончателен договор нямаше, "Белене" се изграждаше само с допълнения към подписания през 2006 г. контракт. Освен обвързващото споразумение за окончателен договор с "Росатом", по думите на министъра Първанов е подписал и меморандум, по който двете страни трябва да се договорят по отворените въпроси за сигурността на проекта в "Белене" в рамките на три месеца.

НЕК казва, че няма нищо окончателно, "Росатом" - подписваме на 1 юни

В прес съобщението на НЕК се казва, че "подписаните днес Меморандум за разбирателство и Допълнение 12 предвиждат до 30 юни 2011 г. двете компании да положат всички усилия за извършване на подробен анализ на въпросите, свързани с ядрената и радиационната безопасност". Според държавната енергийна компания това означава отлагане с три месеца на всички дейности по строителството на АЕЦ "Белене".

Анекс 12 обаче представлява описание на работата по АЕЦ "Белене" през следващите три години и към него са предвидени съответните финансови средства. Бяха споменавани суми от порядъка на 2 млрд. евро, макар че НЕК и "Росатом" все още не са приключили преговорите за окончателната формула за определяне на цената на централата. Трайков твърди, че в подписаните документи има и задължение до края на юни НЕК и "Росатом" да подпишат окончателен договор. НЕК не потвърждава това, но агенция РИА "Новости" цитира представители на "Росатом", според които до 1 юни ще се подпише пълноценен документ за строителството на АЕЦ "Белене" (което между другото е първото официално признание от руска страна, че до този момент такъв документ е нямало и се е строяло на парче).

Засега не е ясно, дали изпълнителният директор на НЕК е подписал документ само за предстоящата работа или и за сумата по него. Освен това, ролята на Българския енергиен холдинг, в чиято структура е НЕК, също остава неяснa - трябва ли той да парафира подписаният договор.

Трайков поддържаше тезата, че докато няма споразумение с "Росатом" за цената, окончателна сделка не може да има. В първоначалния договор, изграждането на двата реактора трябваше да струва 4 млрд. евро, но в края на миналата година скочи на 6.3 млрд. Това се случи, след като правителството поиска твърда цена за АЕЦ "Белене". Причината бяха постоянните опити на "Росатом" да раздува цената при преговорите с НЕК - нещо което руската компания правеше успешно две години.

Разбирателство за цената, преди подписването на договора, беше политика на правителството от началото на мандата му. От края на миналата година премиерът Бойко Борисов обаче започна да променя възгледите си, докато на 20 март тази година, каза че ще строим централата на практика на всяка цена: "като не даваш пари, каквото те интересува цената". 

Така, въпреки че още през ноември миналата година инвестиционната банка HSBC бе избрана за консултант по проекта, договор с нея още няма. Целта беше банката да прегледа целия проект, включително техническата му част, и евентуално да намери нов чуждестранен инвеститор - нещо което нито НЕК, нито "Росатом" са способни да направят. Вече година и половина след отаза на германския енергиен гигант RWE в края на октомври 2009 г. от участие в АЕЦ "Белене", инвеститорският интерес се изразява само в слухове. Засега е ясно, че единствено руската държава и евентуално "Сименс" или "Арева" са готови да отпуснат кредити. 

Това се случва след няколко месеца на

Безпрецедентен руски натиск

Агресивното поведение на Москва започна още в края на октомври миналата година, след като правителството отложи подписването на вече прословутия анекс 12. По него страната се задължава с плащането на още близо 2 млрд. евро, които с вече договорените близо 650 млн. евро преди това, правят строежа необратим. Към този период се отнасят и някои от най-острите изказвания на премиера Бойко Борисов срещу строежа на АЕЦ "Белене".

Първо, в началото на ноември в София пристигна руският премиер Владимир Путин, който за първи път публично обяви, че "Росатом" вече иска значително по-високо заплащане за изграждането на АЕЦ-а. Премиерът Борисов не изглеждаше много очарован, но подари на руския си колега каракачанска овчарка - любимият му подарък за чуждестранни гости.

Посещението ознаменува промяната в настроението на премиера, което рязко се промени в полза на проекта. Какво точно се е случило не е ясно, но в този момент на сцената се появи шефът на "Лукойл" - България Валентин Златев. Без да се афишира, той започна да промотира посещението на шефа на "Росатом" Сергей Кириенко в София. То се осъществи доста неочаквано в края на месеца, в резултат на което между НЕК и руската компания скоростно беше подписан (с няколко разминавания в цифрите в него) меморандум за принципите за учредяване на електроенергийна компания "Белене". Меморандумът предвижда двете страни да положат максимални усилия за напредък по проекта. В последния момент, по настояване на министерството на икономиката, бяха отстранени предвидени арбитражни процедури.

Междувременно преговорите за цената бяха мъчителни, докато на 17 февруари в тях не се появи и самият Валентин Златев. Първоначално от "Лукойл" отричаха ожесточено каквото и да било участие на Златев в преговорите, а появата му обясняваха със съвпадение - шефът на "Лукойл" - България е поне няколко пъти месечно в Москва. После мимоходом бе признато, че той е консултант не на българското правителство, а на руската компания.

Атаката се ожесточи, след като кръгът, който съветва Бойко Борисов за строежа на "Белене", започна брутално да напада Трайчо Трайков и екипа му с обвинения за некомпетентност. Целта беше, ръководството на МИЕТ да бъде изолирано от преговорите. Твърдението беше, че те "не се разбират с руснаците", а и никой не говорил руски.

И така в крайна сметка, България се оказа с договор за ядрена централа точно в момента, когато смисълът от нейното съществуване започваше да става все по-съмнителен.

 

От: http://www.capital.bg/