Сатърът като феномен

Рязането, кълцането, съкращението са винаги на почит в общобългарското социокултурно пространство. Размахването на саби, коси, ятагани, топори, брадви и секири е стародавна българска традиция. няма как да бъде избегната в творческите напъни и в по ново време /спомнете си рекламата с Костов и брадвата, която режеше на поразия “придобивките” на българите/…

Метафориката на рязането /при това доста буквално/ е възприета  дори и сред либералномислещите. Например неотдавна последната витаеща из сенчестия астрален свят идея  държавните служители и хората под пагон сами  да си внасят  здравните и пенсионни осигуровки, се пръкна именно оттам. Така през комунизма, преди да вдигнат цените, тестваха населението.

Дали т.нар.  частници / “бизнесът”/  имат моралното право да влизат в тази полемика и да отправя претенции към държавата, която осигурява своите служители, които също внасят данъци? Това е друг въпрос. Да не говорим, че има и подмяна на представителството, като някакви си работодатели и браншовици  се опитват да диктуват живота на българите. Случаят, например, с вдигането на минималните работни заплати…

Но тук има и някакъв подтекст – че социалната държава е била премного щедра към бедните прослойки, т.е. към “народа”. Сега е моментът това да се промени. Никой не го е грижа, че и без това българските заплати са най-ниските в ЕС, никой не го е грижа за демографския срив, нито как я карат пенсионерите с мизерните средства, които държавата им отпуска, като че ли не те са дали на тази държава всичко, което тя има …

Факт е обаче, че т.нар. независими “либерални икономисти” внедриха  и вмениха идеята за “сатъра” във финансовото министерство. Пуснаха я като вирус в общественото пространство. И този сатър ще играе най-вече върху гърба на зависещите от държавата индивиди. Пенсионери, бюджетни служители, социалнослаби,  и т.н. Не може социалните придобивки обаче да се тълкуват като “привилегии”, както популистки постъпват т.нар. икономически анализатори, специализирали тук и там по света, но забравили за родната специфика.

Дотук е ясно, че на базата на “загрижеността” за последиците от кризата някакви експерти предлагат теории и са готови да ги експериментират върху гърба на българите. само че се забравя едно – бюджетът освен икономика е и политика. Ако не се приемела идеята им обаче, която ги е споходила, експертите ни плашат с гръцкия вариант. Особено тия експерти, дето си получават  парите от финансови акули като Сорос. Както и другите – на заплата в чужди финансови институции и агенции. То не бяха кадри от Мерил линч, Световната банка и МВФ, от разни “свободни” университети и колежи, както и най-обикновени борсови дилъри, мамещи по световните борси.

Въпросът е да се пишеш експерт към някой “център” или агенция. Или да преподаваш чат-пат на студенти. Въпросът е, че премиерът в момента е склонен да  поддава на терора на експертите, хората с “очилцата”. Само че, оказва се, хората с “очилцата” са някакъв нов вид хищник, чийто “консултантски услуги” им носят огромни хонорари, без да ги е грижа за страната, която може да пострада от техните “експертни” мнения. Каква е гаранцията, че разните експертчета, дето ни предупреждават с глас на  оракули  по медиите, като Е. Хърсев и Георги Ангелов, Георги Ганев, К. Парамов, Каролев, Милен Велчев,  и пр., каква е гаранцията, че тези хора не защитават корпоративни интереси?

Ето онзи ден Хърсев излезе по една от телевизиите и разсъждаваше с глас на оракул, че картели нямало. .. и не можело да има. Първо какво е картел? Ами това са шушукащи си  субекти, пърдящи в общ/ествен/о гърне… Прав е Хърсев - картели няма. Има тарикати, които се наговарят. Скъпа била захарта, ами! И олиото. И бензина.

Някой да се бори с монополите и картелите? Гребките от Герб шестват по екраните и ни обясняват, че скоро всичко ще се оправи… И понеже не е ясно на кой на кой бог служи и на кой хайрасъзин поръчки изпълнява, то стратегията на играчите спрямо потребителите /сиреч народа де/ е: дръж ги в мъгла, че да им е ясно?

Иначе няма нищо по-лесно от това да напишеш антикризисен план. Само че кой ще го изпълнява? Ето – сума икономисти ни убеждават, че само те знаели какво трябва да се направи срещу кризата. Само че никой досега не дава пълната дефиниция на кризата у нас, срещу която уж ще се борим. За световната криза чухме вече – същевременно милиардери в световен мащаб са се увеличили с двадесет!

За криза ли трябва да говорим или за мита за кризата? Не се ли борим със страшен призрак, създаден да изсмучи ресурсите на обикновеното население? Понеже в мътна вода лесно се лови риба. Ми тя кризата стана много удобна на някои хора! Че те в името на страха от дефицита могат да почнат да режат глави и да ни затварят в лагери? Понеже някой си някъде си така казал. Понеже някоя си социологическа агенции направила изследванията и сега ни ги пробутва като истина от последна инстанция?!

Къде е истината? Какво става сега? Това са най-трудните въпроси днес. Но само експертите ли могат  /или май не могат?/ да им отговорят адекватно? Видяхме как една експертна уж грешка на ЦРУ доведе до войната в Ирак. Така че и това със специалните мнения по т.нар. “криза” започва да мирише подозрително. Особено, ако оправдават действия или бездействия на управляващитe, които уж правят нещо... На парче/та.