ЮРИЙ ИСАКОВ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

През  мъглата на българската политическа джунгла се чу гласа на мистериозния, мистичния, загадъчния Монтерей кръг. Да го наречем the inner sanctum, тоест «светая светих», или на обикновен език – бърлогата на Държавна Сигурност. Виктор Вълков, един от висшите жреци, заявява за Уорлик: «Не мога да си спомня някой посланик някога да ни е давал уроци по всичко. Даже няма да се изненадам, ако някой ден вляза в хола и го заваря да поучава моето куче!»

Видяхте ли сега: Уорлик успя да ги ядоса, мъти им водата и то така, че те искат да го предложат за президент. Вълков, известен като стара ДеСарска миязма, поне го прави подигравателно и не по хамалски като Румен Петков. Уорлик им  лази им по нервите. Заседнал им е в гърлото като рибена кост и не могат да го извадят. А особено ги дразни факта, че Уорлик прави всичко публично, нещо на което комунизма никога не е свикнал. И ето от това на мен ми хрумна защо са така ядосани - ами те просто биха искали  не Уорлик, а руския посланик Юрий Исаков за президент! С други думи, малка фройдистка сублимация.

Затова Монтерей трябва  да бъде окуражен официално да предложи господин Исаков за президент на Републиката. Да си опита късмета човека!Откъде мислите ми хрумна тая идея? Да ви повторя пак какво казва Виктор Вълков като старо коце от кръга коцета, сам той опитал горчилката на неуспешна кандидатура за президент: «Не мога да си спомня някой посланик някога да ни е давал уроци по всичко!»

Каква къса памет, а! Дали го тресе старостта, или не си взима витамините висшия жрец Вълков, но не беше толкова отдавна, когато в България имаше само един човек, който даваше акъл за всичко – съветския посланик. Жреците от Монтерей са явно  носталгични, липсва им всевиждащото око на тяхната институция. И сега  един мърльо, дошъл през океана, се е заел да им дава акъл, и  то за обичайните американщини като човешки права, свободата на словото, комунистическата корупция, подкупното съдийство, комунистическия бандитизъм.

Причината на монтерейската носталгия може да е  доста обикновена: запеклива старост, съпроводена с вечно дърташко недоволство. Ние обаче не сме толкова елементарни: зад думите на господин Вълков лесно може да се види тривиалното озъбено ДеСарско псе, свикнало да живее в благоговение към господаря си и дори да се отъждествява с него. Американците с техния индивидуализъм такива не харесват. Затова и аз мисля, че е дошло време Монтерей да предложи официално  посланик Исаков за президент на Републиката. Да опита човекът.

И, разбира се, символът на партията Азис за вице.