ПЕРМАНЕНТНА КРИЗА НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО

От самото начало на “прехода”   борбата е кой да представлява  социалните, културните и етническите групи.  Не че самите групи са наясно с интереса си, нито пък са стигнали до някаква солидарност, камо ли толерантност помежду си… “Средна класа”, селски производители, профсъюзи – кухи формули, който ни хвърлят прах в очите…Помним например как се рояха и делиха чрез пъпкуване...  Два св/ещени/ синода си скубаха брадите заради свещоливницата; СДС-та, дублирани партии, няколко  леви организации, дегизирани като “независими”, за безенесетата  не говорим… Целта е  да се “представляват”  на съответните форуми и в разните формати…    Но несъмнено е - има две групи,  ясно разграничени – огромно мнозинство бедни и тесняшко малцинство богати (плувнало като мазен слой ).

Загубата на основаната обществена характеристиката “гражданин” се подменя с “беден”, “българин” или просто “фен”, “данъкоплатец”, “подсъдим”, “следствен”, “родолюб”, религиозен дегенерат и още какво ли не… Естествено е, че така населението се лумпенизира. Тогава се появяват посредниците в социалната област – партийки или неправителствени котерии, мутирали синдикати, или просто маниаци, търсещи  изява… Като прибавим и извратената представа  у нас за това кое е “ляво” и кое “дясно”, както и парламентарното представителство на тази уродливост  – пъзелът се оформя в  мила родна картинка…

Чии интереси надделяват досега е ясно. Оттам и успехът на разните популистки формации, които се наемат най-често да представляват бедните слоеве, в по-редки случаи – “националните интереси” , каквото и да значи това…

Въпросът е, че т.нар. “страни” в социалния диалог са самозвани, а често се наемат да  решават въпроси с десетилетни последици. Тройката: правителство, едър бизнес и синдикати, се прави, че “решава проблемите” на българите... За сегашното правителството е ясно кого  защитава – интересите на едрия капитал, то и   бизнеспредставителите гледат в една посока, срещу тях, поне така ни уверяват –   застават синдикатите. Накрая резултатът е голям шлем за “елита”. Прецаканият е малкият българин, дето уж всички се грижат за него.  Батакчийските сметки са издигнати до ранг на стратегически интереси, мазното лихварско съзнание - до промисъл божи. Истината е, че условията на труд у нас не са европейски и затова механично привнасяне и налагане на уж европейски практики е лицемерие. Големият цинизъм  е, че върху гърба на българското работещо население тежи най-зверска експлоатация. Българският труд е най-нископлатен, но не защото сме некадърни, а защото домораслият ни “бизнес” дъвче и смучи кръв и плът  наднормено. Затова родният деребейски “елит” се къпе в лукс и благини (ей в това инвестират нашенските олигарси) .   Емиграцията ще се засилва  и всичко читаво скоро ще е извън страната.  Медиите ни занимават обичайно с дребнавости, а  народа, е, “народът” си е пред салатката и ракийката…

Но пак идат избори. Купените гласове  представляват тъмни корпоративни интереси. Партиите  и те купуват – чрез системата на т.нар. “застъпници”.  Въпросът е, че няма желание и воля това да се спре. В името на демокрацията се снижи срока за уседналост, пак в името на демокрацията не се въвежда образователен ценз. Ако се сложи такова ограничение – индивидите, които нямат основно образование да не гласуват, защото са неграмотни, то автоматично ще спре купуването на гласове в циганските махали…

А неграмотния човек няма как да се ориентира в сложната политическа игра, нали? Не е ли извращение да се мери с конец позицията на този, за който тартора е заставил ромите да гласуват? За какви европейски ценности ми говорят разни ромски активисти, след като те умират само от съприкосновението с лепкавата ромска битийност? Защо подивялата баба Айше или миризливият неграмотник Асанчо, дето рови в кофата, трябва да имат право на глас? Понеже така било в Европа?! Кому е нужна подобно лицемерие и такива ли ще преопределят бъдещето ни? Не трябва ли най-сетне да спрем със сиромахомилски плач по нарушените им човешки права /друг е въпроса, че те са на границата “човешкото”/?

Здравната система се задъхва от да  обслужва множащата се ромска популация, пък на всички е ясно, че циганина не само тока си не плаща, ами и здравните си осигуровки, за данъци да не говорим. Спешната помощ е претъпкана с цигани, същото е положението в ТЕЛК и НЕЛК, където мераклиите за пенсиии без труд, обсаждат ежечасно лекарските кабинети. Впрочем ето такива неща превръщат политическото представителство у нас в пародия. Всуе се призовава за висока избирателна активност, Това, което вече изпитваме, като чуем за избори, е отвращение, гадене и погнуса.