Атеистичните Български Съновидения

      На едни камъни във Франция пише:

      „На  синовете ни – от признателна Франция.”

      На моите камъни пише:

      „На  България – от признателните й синове.”

     Какво битува в българските съновидения?

     Потупване по рамо, грандиозност, верблюд. Тук-там кроеж, поръбен с пъкленост, тук-там напереност на прима  виста. А на фона – страдалци в нетрезвост.

     Всички опити за смислено проникване под повърхностните плацикания на тази деликатна тема ще бъдат тутакси разпнати от съвършеността на българската нетолерантност, калена в сумрачните пространства на духовна претенциозност, извисила обобщенията си в режеща категоричност. Всяка по-сериозна реч за това  „как стана тъй, че хванаха Дякона” ще бъде маргинализирана в момента на изричането й.  Всяко скромно пристъпване в полетата на този духовен снобизъм, обитаван от цинични варвари и облужващ персонал, би имало обратен ефект.

      Десетилетия преди Западната Мисъл да артикулира модернизми и деконструкции (Die Traumdeutung излиза през 1899) (1), нашите български мозъци бяха деконструирали Вселението че и Отвъдвселението в блатата на атеистичните български съновидения (справка – при дедо ни  Либен).

     Лишени от реалност (разбирана тук като пре-борване, пре-възмогване, пре-кръстване, активности определящи жизненото поведение и самочувствие на племе, народ, нация ), българските ни мозъци бяха деконструирали самите себе си, отвели колебанията си в полетата на съновиденията, в бездомните отворени пространства, толериращи  неаргументирани, но за сметка на това „експертни”  обобщения за всеки аспект на човешките опитност, история, култура без каквото и да било физическо или духовно присъствие в самите тях.

        „ Хитрият  oцелява единствено за сметка на собствения си сън, който той завоюва чрез демистифицирането си,  както и това на силите, без които  не може . . . Той винаги трябва да чака, да бъде търпелив, да търпи лишения. ” (2) Дядо ни Либен е чакал, бил е търпелив. Какво друго му е оставало. И замрял в безвремието на националното си несъществуване, дедо ни Либен ще ни по-учи. Той е чувал, той знае. Той не е „присъствал”, но точно  „неприсъствието”  му е изострило силата и „точността” на преценките му.  

          „ Противопоставяне, което е деконструирано, не е Унищожено, Напуснато, а РЕИНСКРИБИРАНО.  ” (3) Цялата дедо Либенова българска опитност (experience) е реинскрибирана!  И до днес внуците му са най големите специалисти, музиканти, математици, юнаци, мъжественици и т. н.  Как ли би реагирал дедо ни Либен на следния Херодотов цитат:  „Траките практикуват търговия със собствените си деца; не упражняват контрол върху младите момичета като им позволяват да имат сношения с всеки мъж. Най уважавани източници за доходи са война и грабеж .” (4) Либен сигурно би изпаднал (и с право) в ядно неразбиране поради незапознатостта си с широките мазки на Херодотовата хипербола.  Той не би и чул. Нихилистичното заслушване се за–слушва единствено в себе си. Истината няма да е от значение, защото за него такава няма. Истината ще е маргинализирана подобно обителта на самия Либен – покрайните на „империята”.

      „ Ние сме подчинени на продуциране на истина чрез Власт и ние не можем да упражняваме Власт освен чрез продуциране на ИСТИНА ” (5) – или както споменахме по-горе чрез REINSCRIPTION на ИСТИНА (в дедо Либеновия случай на UN-TRUTH / НЕ-ИСТИНА, което се налага поради присъствието ни извън „the circle of power” (кръг власт – сила). Не-истината на дедо ни Либен не-толерира Бог. Възклицанието  „О ти, Боже, . . . не ти що си в Небесата, а ти що си в мене . . . и в душата”  води до разпиляност. Присъствието на много Богове в много души разлива съдържанието си или казано по-точно  води до липса на Бог.   

      Изместването е пълно. Изместване стигнало до цветните полета на абсолютната несъстоятелност. Деконструирахме Се като Се Отказахме от себе си. И като продължаваме да правим това. Поради удобност. Защото другата страна на монетата се нарича отговорност. А отговорността, според дедо ни Либен е сивост и скука.  Затова let’s rock ‘n’roll, пък таз „ душа камбана” да млати ли, млати, вишневите Казънлъшки залези с откъснатия си език.

     Оцеляването (семейство – род – племе) винаги е било резултат от  съвместни

усилия. Съвместността изискваща наличие на друг.  Друг – разбиран в „скучната конкретност ” на този до и този срещу теб, на този, без когото оцеляването и съществуването ти са застрашени, и на този срещу, който е заплаха, която трябва да бъде изместена. Другостта, приета като абсолютна антитеза на литературните волнословия и изкривявания. Другостта като елемент в  конкретните измерения на оцеляването. В тази  „реалностна” диалогичност (нека подръпнем опашчицата на Бахтин тук) се култивират Strength, Honor, Loyalty (Сила, Доблест, Лоялност). Колкото и неприятно да е за нас,  рицарите на Фландърски, например, изпаднали в досада от куманските стрелци, влизат в полетата на смъртта точно поради култивираните в тях и в ордените им Strength, Honor, Loyalty, а не поради тактическия гений на Калоян. Рицарите на Артър са около Кръглата Маса защото въпреки Артъровата  Supreme Nomination  лоялността изисква не само йерархия, но и жест на признание или  - give credit when  credit is due. Волю-неволю цивилизованото общество, това което при нас просъществува 66 години, 6 месеца и 6 дни, Март 3 – Септември 9 (66,6,6 – Числото на Звяра ) поставя изискванията си и следи за спазването на същите.

           За разлика от Артър дедо ми Либен не взема  решения (Фуко казва някъде, че вземането на решения е причина за най-големия стрес). Реалността на дедо Либеновите решения обитава единствено в хаотичните му съновидения. Пък и кой се интересува от мнението на Либен?! Дискурсите му са тези от наръчниците за Балканска „площадна култура ”, където се говори, и пие кафе, и говори.  Решенията се вземат вместо него. Либен е освобождаван един, два, три, пет пъти. Мъжът не може да е освобождаван, мъжът освобождава, завоюва. В този смисъл Либен е конкретно и неколкократно кастриран, импотентен.

     „ Играта на смисъла и резултатът й „ играта на света ” . . . където текстът (твърдение) винаги води до НОВИ ВРЪЗКИ, КОРЕЛАЦИИ, КОНТЕКСТИ. ” (6)

      Еха, това дай ти на дедо ми Либен – НОВИ ВРЪЗКИ, КОРЕЛАЦИИ, КОНТЕКСТИ (като на площада) и му гледай сеира! Потоците на дедо Либеновото съзнание плискат, та заливат. И колкото по-драматично е обитаването на дедо ни Либен  в no-land, граничеща с териториите на цветните халюцинации, толкова по-дълбока и безкомпромисна е убеденоста му в собственото му величие и съвършенство. Цветан Тодоров казва, че присъствието в no-land провокира насоченост към inscription от Завоевателя (the Conqueror ), с други думи аз виждам голото тяло на туземеца и изписвам върху него своята собствена традиция, защото той не е в състояние да предотврати (или да се противопостави на) желанието ми.

         „ Индианците . . . голотата им. . . празна страница, която очаква Испанско § Християнско ИНСКРИБИРАНЕ ”(7) При дедо Либен е обратното, той изписва върху Завоевателя (the Conqueror) своята „ play of the world “. Той е ИГРАЧ. Той е усвоил „ измамата  като начин на размяна” (8), той вече знае, че „днес езикът пресмята, описва, ПРЕДАВА (9),  провокира към убийство – НО НЕ ИЗРАЗЯВА НИЩО. ” (10) Ето такъв е  дискурсът на дедо ми Либен, такъв е  моят дискурс, дискурсът  на Slave ( Роб ), но не на обикновен някой си там Slave ( Роб ), а на „Favorite Slave” (11) ( Любимецът Роб). Любимец на Портата, Русия, СССР, САЩ или на който и да е там.

     Дядо ми Либен е „ Първият ” Постмодернист. Либеновият АЗ е АЗът на Favorite Slave ( Любимецът Роб), чийто думи  НЕ СЕ ЧУВАТ, чийто дела  НЕ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ . И той, нечутият-несбъднат, не престава да говори , да се изживява. Да влиза духовата музика!

     Физическото ни присъствие до вкопани в земята цъкви предполага и нисък на ръст Бог, с когото дедо Либен, при лютост, може да спори. Това не го „ доближава” до античните герои, които са на ти с Боговете. Това единствено стимулира атеистичните му изблици, оставили диря  в неплевените мери на менталните измествания.  Все по-див и неконтролируем става апетита му, все пo-остър нихилизма му, намерил оправдание в постструктуралния постулат за липса на „ positive meaning “ (положително значение). И припява и навява дедо ни Либен, позовал  героите на земята си:

     - Кой ще нази от враг пази,
     где е Ботев, где е Левски,
     где е Стефан Караджата,
     да запалят, да изгорят
     къщата на кмета. . .

     Либеновщината, Генчовщината, Андрешковщината са отрицанията на това от което сме имали нужда, на този крайъгълен камък, от където се започва – Shred of Human Decency (Парченце Човещина). Напъните ни да палнем къщата на съседа и после по снобски и експертно да закърпим фраза „а-ла-Дерида” не можаха да стабилизират присъствието ни в свободните пространства на демокрацията. Склонноста ни да „модернизираме ” поведението, думите и стремленията си ни направиха достойни внуци на дедо Либен – скептични, нихилистични, с хищни и незадоволими апетити. Необходим е обаче този Shred of Human Decency, необходими са отдавна забравените фрази, неподлежащи на тълкувания и изкривявания като тези от съветите за строеви офицери „ Помни Войната ” (1927 г.) на полковник Дрангов: „ Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване. ”

      Пол де Ман едва ли би могъл да ни развълнува повече от Борис Дрангов.

      И понеже съм уморен от собствените си бърборения до тук си спомням стара Софийска история, разказана ми преди много време.(о, да, с определен „ positive meaning “, неподлежащ на деконструкции)  Вуйчото на мой приятел завършва престижно образование в странство и преди тръгването си за България се обажда на семейството си. По онова време са започнали комунистическите репресии и близките му се опитват да го убедят да остане, да се задоми, да намери работа в страната, където е завършил. „ Човек има една Майка и една Родина ”, смее се в отговор току-що завършилият младеж. Не след дълго взима влака, на гарата в София е „посрещнат” и „въдворен”. И толкоз с младостта му. Толкоз.

     Това са българските  Honor, Loyalty, Strength! Това е българското рицарство!

     Модернизми? Либеновщини?  Тинтири - минтири. 

      В истинските български съдби е силата ни.  В бликащата българска болка  е съпричастието ни.  В скромното ни усилие да запомним, да пренесем правеното от по- високите от нас е тихото ни упование. Упование и дан. Към България. От признателните й синове и дъщери. От гузните й синове и дъщери? А дали България някога ще намери сили да благодари на на децата си? Сега не е време да мислим за това.

**********************************************************************

/1/  Die Traumdeutung appears in 1899 - “ It was in the winter of 1899 that my book on the interpretation of dreams at length lay before me “ – Freud .

/2/   The nimble witted survives only at the price of his own dream, which he wins only by demystifying himself as well as the powers without. He can never have everything. He has always to wait, to be patient, to do without.  –  Horkheimer/Adorno – „ Odysseus or Myth and Enlightenment”

/3/  An opposition that is deconstructed is not Destroyed or Abandoned but REINSCRIBED. – Jonathan Culler „ On Deconstruction”

/4/  The Thracians carry on an export trade in their own children; they exercise no control over young girls, allowing them to have intercourse with any man. . . The most reputable sources of income are war and plunder. – Herodotus –„ Book 5 – 6,  The Histories ”

/5/  We are subjected to the production of truth through POWER  and we can not exercise power except through the production of TRUTH  – Foucault – „Power § Knowledge”

/6/ The play of meaning and the result “of the play of the world “. . . in which the general text ( statement ) always provides FURTHER CONNECTIONS,  CORRELATIONS AND CONTEXTS  .–  Derrida 

/7/ Indians. . . naked people . . . a blank page awaiting the Spanish & Christian INSCRIPTION.  – Тzvetan  Todorov – „ The Conquest of America ”

/8/ DECEPTION AS A MODE OF EXCHANGE. ––  Horkheimer/Adorno

/9//10/ Today language calculates, describes, BETRAYS - incites to murder – BUT EXPRESES NOTHING! – Horkheimer/Adorno – „ Man and Animal ”

/11/ Песен на Depeche Mode