ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ

Във връзка със строителството на АЕЦ”Белене”, което продължава вече няколко десетилетия, а днес  отново се спори дали то да продължи, е необходимо пак да се припомни, че геоложките изследвания на Беленските околности категорично доказаха, че на избраната площадка не трябва да се строи атомна централа.

Този извод е направен преди двадесетина години от две научни институции – от Академията на науките на СССР и от Българската Академия на Науките.

Преди да се изготви становището на БАН от 1990г., в Северна България, в структурния обхват на Мизийската платформа, бяха осъществени мащабни геоложки изследвания по един съвместен българо-съветски контракт. С него се целеше да се изяснят перспективите на тектонската структура за откриване на нови находища на петрол и газ. Тези изследвания потвърждаваха вече променящата се стара представа на геолозите за монолитността на Мизийската платформа. Чрез сондажи и с геофизични проучвания в платформата се отделиха силно разломени, нагънати или люспувани структурни зони и райони с много различно тектонско поведение.

Един екип от геолози, изследващ главно Южна България, успя да докаже съществуването на нова глобална рифтова структура с меридионална ориентация, наричайки я Егейско-Дунавски Рифт.

Първоначално установена в Източните Родопи и Горна Тракия, структурата би проследена на север до Средногорието, Балкана, Предбалкана, и в Мизийската платформа. Вече се анализиран и нови данни, сочещи за нейното продължаване дори към Балтика.

Беленските околности пространствено се намират на западния борд на новообособената меридиална рифтова структура. В тектонски смисъл, структурата се е формирала от линейни или куполни сводови издигания на базални земекорни маси, които са предизвикали  спрединга в седиментните формации от покривката на Мизийската платформа.

Скалните тела са се разсекли и се разсичат и днес от системи разломни снопове от разседи, отседи и разсед-отседи. Част от тях, включително  и Беленския разлом , са документирани при геоложките и геофизичните проучвания, но повечето са покрити от по-млади теригенни утайки и имат слаба геоморфоложка изява.

Спредингът най-видимо се илюстрира от вулканските прояви в рифтовата структура.

В Мизия това е поредица от десетина вулкански базалтови куполи, разположени между гр.Свищов и Сухиндол. Те са продукт на най-младия вулканизъм по нашите земи (неоген- кватернерен). Вулканските ерупции и базалтовите лавови потоци са се осъществили по много дълбок разломен сноп, разкъсал земната кора до дълбочини под 21 000 метра.

Същият вулканизъм, но с отстъпи на разломните снопове в източна и западна посока, се проследява  по протежение на рифтовата структура на юг от Балкана(при Вонеща вода), в Средногорието ( Чирпанско)  и в Източните Родопи.

Описаният вулканизъм има своите индикации и в съвременната епоха с поствулканските си прояви. Това са дълбочинните топли минерализирани води, изливащи се в поредиците от извори, които са привързани към планетарните разломни снопове и сечащите ги трансформни разломи.

Съвременната геоморфоложка особеност на Беленските околности е и подчертаният блатен ландшафт. Системата от плитки водоеми по тези места е преразпределена от разломните структури. По тях се осъществяват бавни, но почти непрекъснати денивелационни движения с различен знак, съпътствани от деструктивни процеси в скалните свити по разседните плоскости и бордове.

Геоложките особености на Беленските околности и съседните земи са описани и анализирани в обемна специализирана литература, която е публична и не се коментира в предлагания популярен текст. Това се отнася най-вече за земетръсните прояви и прогнози.

Тук ще изтъкнем, че по досегашните наблюдения и статистически обработки, максималната интензивност на вероятните силни земетресения  би била от VIII-ма степен по скалите на Меркали и на Медведев – Шпонхоер – Карник (МШК).

Тези разрушителни последствия се корелират с количеството освободена сеизмична енергия от порядъка на 7,0 – 7,4 степен по скалата на Рихтер.

Този магнитуд обаче, предизвиква различни разрушителни последствия в зависимост от дълбочините на земетръсните фокуси и от проводимостта на разломните структури за сеизмичните вълни.

В разглежданите околности най-благоприятни условия за проводимост  на тези вълни представлява посоченият разломен сноп между Свищов и Сухиндол.

 В антиземетръсното строителство, за преодоляване на разрушителните последствия от сеизмичните вълни, като общ норматив, се прилага коригиращия сеизмичен коефициент (Кс), като отношение на приетото за съответната сеизмична степен изчислително ускорение на скалите и почвите към земното ускорение.

За околностите на Белене,  Кс е 0,15, отговарящо на интензивност от VIII-ма степен по МШК.

Земетръсните прояви се свързват със спрединга на рифтовата структура. Техните изяви са най-силни в зоните на Вранча (в Румъния)  и на Горна Оряховица (у нас), съответна с максимални показатели на интензивност  - 9  и 9-10 по МШК и магнитуд 7, 4 и 7,0.т.е. в пресечните плоскости с трансформационните разломи.

Рискът от проява на силни земетресения е важна прогнозна възможност, но така също е важно и поведението на скалните блокове във времето между две или повече силни земетресения. Природата на рифтовата структура предопределя бавни, но непрекъснати движения по разседните и отседните повърхнини, които създават силни напрежения по бордовете им.Във времето напреженията се разтоварват чрез поява на вътрешни пукнатини, плитки гънки в скалните слоеве и серии от микроземетресения.

Тези промени влияят деструктивно върху поведението на евентуални големи строежи със сложни монтажни системи и възли.

Поради горните природни дадености, дори не е решително важен спорът за силата на прогнозните земетресения – VII – VIII или  IX степен по интензивност. От разтоварването  на описаните напрежения теренът от скални свити и съоръженията, изградени върху него, вече ще бъдат подготвени за деструкции или частично деструктирани.

От изложените тук геоложки особености на Беленските околности следва изводът ,че по тези места няма терени, подходящи за изграждане на тежки строителни и монтажни конструкции, а още по-малко за градеж и инсталиране на рискови ядрени мощности.

В заключение, задължително е да засегнем и Козлодуйските околности, където имаме изградена атомна електроцентрала.

У геолозите буди удивление фактът, че по-старите ни колеги, с наличните до тогава данни, са направили добра прогноза за сигурността на площадката. И според най-новите изследвания тя попада в южния обхват на относително монолитен тектонски клин. Липсват структури характерни за рифтовите зони, а сеизмичният коефициент Кс се изчислява на 0,10.

Геологът ст.н.с. д-р Георги Б. Панов е завършил Софийския Университет „Св.Климент Охридски” през 1957г. със специалност „геология, палеонтология, каустобиолити”.

Работил е в редица геоложки обекти в цялата страна. Познава добре и чрез лични изследвания геоложкия строеж на Евразия от Пиринеите до Гоби и от Балтика до Кавказ. Научните му разработки и хабилитацията му са осъществени в НИГИ към Комитета по геология и в Геоложкия Институт на БАН. Автор и съавтор на 47 научни труда и 5 монографии. Една от последните е посветена на геоложките изследвания на Северна България.