Стаите

1.
Има стаи и стаи
Някои пишат поезия
Достатъчно да млъкнеш и стените
се чуват да стенат и стържат ритмично
още малко мълчание ми е нужно
ушната мида да се отвори
думите им на всички езици да хващам

2.
кориците на книгите се търкат рамо в рамо
и драмите на вътрешните страници обсъждат
най-крайните се килват, за да демонстрират
своето господство на стелажа
лежа и сън не ме подхваща
всяка непрочетена се моли и кълне
да бъде тази вечер с нея споделена

3.
вечерта е кратка след толкова усилие
във виното, изходът е прост, прозрачен
нищо вече думите не мерят
мерките олекват и се стапят
колко дълго можем да мълчим
преди телата ни да вземат своето
с мъжете като заговорим, свършвам все така

4.
В онази стая, в която поезията
сама се пише по стените
е нужен онзи преписвач
ръката никога не му избързва
накриво никога не трепва
и мисли свои в себе си той не задържа
но ни един подобен, само графомани

5.
рамо до рамо както при книгите
друг начин няма, трябва да знаеш
кое е вътре, кое по-навън и колко тежи
винаги непрочетената
чети ме, но не ни целувай
страниците са древни и при допир
става всичко на прах, всичко на прах