Иво ИнджевДокато в Скопие откриват паметник на цар Самуил с надежда да утвърдят идентичността си, а в София властите бранят от разкрасяване съветския окупационен символ с надежда да увековечат наследството на колониализма тук, в Лондон откриха паметник на Рейгън, снабден с припомнянето за ролята му за безкръвната кончина на световния комунизъм. Под него се е подписала Маргарет Тачър и не ангажира с думите си „британския народ”. Не е като на „освободителите, от признателния народ”, нали.
На церемонията по откриването на паметника бившият държавен секретар Кондолиза Райс каза:
“С името на Регън са свързани такива събития като падането на Берлинската стена, освобождението на Източна Европа от комунистическата тирания, както и разпадането на Съветския съюз, тоест – всичко, което изглеждаше невъзможно“, отбеляза тя. “И днес тези събития дават на хората надежда и оптимизъм, в това число и тези, които продължават да се борят за свобода в Близкия изток“.
Истина ли е? Истина е.
По-малко от седмица по-рано и в Будапеща също откриха паметник на Рейгън. А в София се ремонтира сграда, предназначена за музей на тоталитарното изкуство, за който министърът на културата говори с благоговение. Там ще се съхраняват постиженията на соцестетиката, обяснява той в интервютата си без капка коментар за въпросния период и ролята на тази „естетика” за циментирането на същия онзи комунизъм, от който Рейгън е помогнал народите да се освободят. Големи майстори били се изявили в областта на онази естетика, възхити се Рашидов.
Така е. Доста майстори на словото също се изявяваха и слугуваха. Кой по убеждение, кой по инерция, кой за пари- а някои и по трите причини. Много от тях също са си на почит и днес.
Не знам дали всеки народ си заслужава паметниците, но за министрите- определено има вина. Избира си ги и си ги търпи.
Тоталитарното изкуство и пропаганда тук продължават да си вършат работата чрез набивания в главите на хората „прагматизъм” в отношението към тях. Не бивало да се политизира, историята трябвало да си остане прочетена така, както веднъж и завинаги е написана ( от лъжците и манипулаторите).
Разликите между Лондон, Будапеща и София се виждат моментално и монументално. Уви!
От: http://ivo.bg/