Руски лук(с) разплаква (с цените си) редовите русофили

Валя Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на Монумента на Окупационна Червена Армия ( МОЧА), е написала в интернет следното:

“ В моя квартал има отскоро Руски гастроном „Березка“. Никога досега не съм виждала такъв специален. Отбягвах го дълго време и накрая влязох. Имах намерение да купя от тези хубави шоколадови бонбони, които помня от детството си. Вътре се лее руска естрада от времето на Златния Орфей. Добре, издържа се. Обаче докато се оглеждам и виждам как е облечено едно от момчетата от персонала, които зареждат рафтовете. Къси панталонки, бяла риза с къс ръкав, чорапи до коляното, и … червена пионерска връзка. Веднага напуснах без да купя нищо. “

Ех, Валя! Какво разбираш ти от съветски гастрономи! Веднага си личи колко си неосведомена.

Истинският съветски гастроном (нали така, съветски е „Берьозка“ , щом се озвучава така и се афишира със съветски атрибути) би трябвало да продава картофи с много кал по тях, както и още двайсетина артикула. Би трябвало да има отделен щанд за месо ( ако изобщо го има), за мляко ( обикновено имаше), за зеленчуци ( предимно спомената кална „картошка“) , за алкохол и още нещо. Поне четири-пет опашки се полагаха на клиента, за да си купи онези няколко неща, които се предлагаха. Повечето купувачи тичаха от една опашка на друга с разузнавателна цел „кой е последният“ и да запазят място, следейки зорко да не изпуснат реда си, след което и с юмруци няма да отвоюваш обратно правото си да те пуснат до господарката зад щанда ( наблюдавал съм пияници да пробват на алкохолната опашка да пререждат и да ядат такъв бой от възмутени сънароднички, какъвто не сте виждали и на македонска сватба).

За илюстрация ще преразкажа вица за жалкия на вид дребосък, който се молил лигаво на всяка отделна опашка в гастронома да го пуснат без ред за „стотина грама саламче“, за „ малко сиренце“, за „килце картофки“, но когато пробвал на най-дългата опашка ( за алкохол, разбира се) отново да обясни, че е недоносен, че майка му го родила 3 месеца по-рано, се надигнал ропот в стил „Ставай страна огромная“ и общото мнение изразил интелектуалец, който разбутал тълпата, свалил си пенснето и предложил:
„Хайде да върнем този недоносения за три месеца там, откъдето се е пръкнал“!
Такава беше действителността, озвучавана от съветска естрада. Няма да фантазирам как би изглеждала веригата „Карфур“ със задължителна френска музика или „Куафланд“ и „Хит“ с „Дойчланд юбер алес“. Защото е абсурдно- не би им дошло на ум, а и нямат съответните комплекси, за да наблягат да националната си специфика. Но като става дума за аналогии е добре да се кажат още няколко неща.

Ако по основанието за наличието на паметници на съветската армия България и Германия няма как да си приличат, защото германците са избили милиони руснаци, а българите не са изстреляли и един куршум срещу червените си поробители, от гледна точка на магазините „Берьозка“ вече сме като германците. И те си ги имат. Но приликите свършват дотук. Защото (източно)германците си имаха съветски луксозни магазини и преди. В тях на съветските военни и семействата им се продаваха недостъпни за обикновените съветски граждани в СССР луксозни стоки за бита ( дрехи, обувки, кафе и т.н.) произведени предимно в неутралните Югославия и Финландия. А и покупателната способност на повечето германци едва ли може да се сравни с втрещените погледи на българите пред ценоразписа на „Берьозка“ в София.

В самия СССР веригата магазини,коригиращи вечния дефицит на съветската търговия, се наричаше „Берьозка“( у нас коригиращата комунистическия дефицит верига валутни магазини се наричаше „Кореком“). Само там можеше да се купи някоя финландска или югославска мечтана дрешка, но срещу валута. Ако не броим черния пазар в червената империя, където рублата беше победена унизително от българския лев (дори!) много преди Рейгъномиката да стори същото със самия СССР.

Така че, Валя, оценени сме високо. Българският лев върви в магазин „Берьозка“ в София. Това си е високо признание.

Друг е въпросът, че българските русофили, ако не са на руска заплата или комисионни, по-скоро биха припаднали от цената на руските кисели краставички в руската „Берьозка“, която далеч не е толкова социална, колкото са сладките социални приказките на русофилския ни президент Първанов, например.

Но така е днес: явно има доста платежоспособни клиенти за руски черен хайвер и това правилно е из(на)мерено като стимул за тях от червените олигарси, които работят за все по-пълното задоволяване нуждите на човека. Останалите българи, дори и да точат лиги по всичко руско, не могат да си го позволят. Те са просто кучета и трябва да бъдат държани здраво, както най-сериозно се пошегува премиерът Борисов.

От: http://ivo.bg/