Николай ФлоровДраги читатели, мненията за отношенията между Израел и Палестина са били винаги крайно изострени. Нещо повече, те са в основата на по-голямата част от проблемите на Близкия и Средния Изток. И което е по-лошо, те предизвикаха няколко войни и продължават да са най-напрегнатата точка на планетата. Това означава, че от много години този проблем е глобален и хиляди хора плащат цената с живота си. В интерес на свободата на словото българските читатели трябва да знаят и какво мислят самите израелски критици за управлението на Нетаниаху, затова предлагам и превода със съкращения на статията на Гидеон Леви в израелския вестник «Хаарец».
Николай Флоров
В петък вечерта министър председателят Бенджамин Нетаниаху още веднъж доказа себе си като отличен тълкувател, този път в полза на палестинците. Ако има поне един ясен извод от неговата реч, то той беше тоя: палестинците (и света) не може да очакват повече нищо от Израел. Нищо.
Всеки нормален израелец трябва да се срамува от премиера си, който застана пред света и се опита да му продаде гнилоч, оправдавайки се с древни и несвързани части от историята, опитвайки се да продава евтин сантиментализъм. Като търговец на емоции той не забрави да пробута всичко, освен действителността: Авраам, Езекиа, погромите, холокоста, 9-11, Исай – всички предназначени да разплачат сълзливите, което разбира се не стана, с изключение на няколко еврейски старчески приюта във Флорида.
Светът и залата аплодираха Абас, понеже той говори като държавник в 21 век, а не като археолог от минали векове.
Тия, които седяха около Нетаниаху, бяха по-красноречиви от всичко (всички до един ашкенази, разбира се): двама души с ярмулки, двама генерали, двама бивши руснаци, трима брадати – всички до един депресиращо-заплашителни портрети на на израелските крайно десни. Масата на израелската делегация – повече дори и от самия Нетаниаху, показа истинското лице на най-отхвърлената страна в света днес, с изключение на Иран и Северна Корея.
Какво имаше в речта на Абас, което да не харесваме? Дали за продължаващата окупация или прочистването на Ерусалим и Йорданската долина; дали контролно-пропусквателните пунктове по пътя към болниците или новите поселения, които са пречка за мира? Какво, по дяволите, не беше верно?
В миналия петък вечерта падна завесата от бала с маски на Нетаниаху за палестинска държава. Зад завесата се оказаха само мрак и безпътица. И в това можа да се види това истинско историческо събитие: то доказа на света, че Израел не само не иска палестинска държава, но не иска и мир. Довиждане до следващата война.