Атанас Киряков, кинодокументалист, автор на филма "Горяни": Подмяната на прехода е най-голямото зло за България

"Дневник"

Атанас Киряков е кинодокументалист с повече от сто филма. Сред тях са филмите за лагерите в Белене и Ловеч, България през погледа на големия български писател Стефан Груев, за художника Иван Кирков, няколко творби за екологични проблеми още от 1977 г., които бяха наградени, но затворени под ключ години наред. Миналата седмица се състоя премиерата на най-новия му филм "Горяни". На 19 октомври от 18.30 ч. той ще бъде прожектиран отново в Дома на киното.

Вашето отношение към открития наскоро музей на социалистическото изкуство предизвика противоположни коментари?
- Този надпис с името на музея може да бъде измислен или от някой перверзен мозък, или от пълен глупак, или от тайните служби на Държавна сигурност. Това е опит да ни се покаже отново колко щастливо е било тъй нареченото социалистическо минало.

Не може да наредиш в градината бюстовете на "велики" водачи, създадени насила или по желание – няма значение, с които беше осеяна страната, сред тях 20-тонни фигури на Георги Димитров и Ленин, и там да сложиш и творби на големи български автори, които въпреки диктатурата през това време, наречено социализъм от създателите на този музей, са творили изкуство. 

Преди време имах интервю в една телевизия и там беше и архитект Георги Стоилов, който каза, че  въобще е лошо да се махат паметници и че той много пътувал по света, но журналистът не го попита: а вие като бяхте кмет и председател на Съюза на архитектите, защо позволихте да се махнат мемориалните стени на Осми полк от войните за национално обединение в района на НДК? И къде са те сега?

А плачете, че големи групи хора искат да демонтират паметници на диктатори, които се издигат във всеки български град... Като е пътувал много бившият кмет, може ли да каже дали е видял в някоя държава най-значимият, най-високият паметник да е на чужда армия и с шмайзер във въздуха... Или да е имало мавзолей с мумия... За тези неща журналистите не питат..

Вие какво предлагате?
- Вместо тези скудоумия да намерят едно широко поле, да го оградят с телена мрежа и да ги наредят там – който иска да отиде на екскурзия, да си плати вход и да си гледа. Но да нарекат музей в София  на социалистическото изкуство, да ни убеждават, че сме живели в социалистическо общество, а не в диктатура, е гавра. Непрекъснато правят подмяна, и то по изключително дебелашки начин.

По време на снимките на моя филм за горяните бях поканен в Брюксел от един евродепутат от ГЕРБ - Андрей Ковачев, той беше направил среща на много високо равнище с двайсетина участници в съпротивата след 9-и септември, които да разкажат за съществуването й. Което беше много достойно. Той от своя бюджет издейства да бъдат създадени и изпратени 1000 диска с моя филм в различни университети в САЩ, в Европа, в български училища.

За да се разбере една истина, която дълго време беше скривана – че и тук е имало съпротива срещу комунизма.И в същото време другата ръка в същото правителство – предполагам, министърът на културата, иска да ни увери, че сме живели при социализъм. И продават фланелки с Маркс, Енгелс, Ленин, Димитров. Разбрах, че в Европа вече коментират тази абсурдна история с нашия музей.

Видях с изненада произведения в този музей на Вера Недкова, която се появява като име от школата на модерните художници от 30-те години на миналия век?
- И Вера Недкова, и Златю Бояджиев, и Иван Фунев, които са имена в българската живопис и скулптура. На Фунев са сложили произведение от 30-те години... Фунев социалист... Тоест чудесното изкуство е социалистическото. Няма да спра да повтарям пред всекиго и ще бъда ужасно разочарован от цялата българска интелигенция, ако тя не подеме този въпрос и това нещо не се промени.

Трябва да ги накараме да зачеркнат този надпис. Иначе трябва да се примирим с поредната фалшификация.Но дори Фунев да е бил социалист, как е правена селекцията: дали според времето, в което са създавани (да го наречем социализма), или според стила, или според сюжета, или според идеологическата ориентация на художника?

Как да си обясним, че Фунев стои в този музей със свое произведение от 30-те години? - Не ме питайте. Може ли въобще да съществува понятие социалистическо изкуство? Има ли робовладелско, феодално, капиталистическо изкуство? Такова смесване е подмяна във всякакъв смисъл – и естетически, и морален.

Да, имало е творци, които са смогнали да правят в ателието си само онова, което те искат. И са го криели. Но това не означава че са творили социалистическо изкуство. Искат да ни накарат да мислим, че сме живели в свободна социалистическа държава, а истината е, че нашият социализъм беше диктатура на пролетариата.

Повтарям, този музей  е част от голямата подмяна. И това не остава незабелязано в Европа. Получих съвсем скоро европейска подкрепа от програма "Медия" за реализация на филм на тема голямата манипулация и фалшификация на прехода в България.

Къде откривате причините за голямата подмяна?
- Аз не съм анализатор, а документалист, който вижда какво се случва. Жестоката деформация на манталитета на българите от 45-годишната диктатура не им позволи да участват свободно в промяната.

Още повече че тайните служби продължаваха да действат и още действат с техните метастази и превърнаха България в държава на Дикенсов капитализъм, начело на която стоят децата на бившите диктатори и хора от службите. Както казва един от героите на филма ми, те не са онези убийци, те сега са мазни... Днес всичко е в техни ръце. И българският народ отново е тяхна жертва.

И цялата тази фалшификация на прехода беше извършена със съдействието на тези служби, чрез конкретните досиета, които се вадеха в определен момент, когато е нужно на някого... И сега, след като толкова много искахме отваряне на досиетата и след като последното правителство уж го направи, на всички е ясно, че те са били сериозно прочистени.

Какво е вашето лично откритие за горяните, как са намерили кураж онези хора да излязат на въоръжена съпротива?
- Когато им вземат земята, собствеността, вярата, душата на хората, те реагират... Едни ги пращат в лагери, други ги съдят, трети, които усещат какво ги чака, избягват в гората и оттам се съпротивляват. Движението започва още след 9 септември 1944, но се масовизира след обесването на Никола Петков през 1947 и удържа докъм 1953-1954 г.

Това е било истинска съпротива срещу болшевизацията на България. Надявали са се на помощ отвън - от Запада. Но когато Хрушчов обявява съвместното мирно съществуване между Изтока и Запада, цялата надежда на тези хора изчезва. И по-нататък българската съпротива приема само езоповски характер.

Този филм е много важен, защото темата горяни е била много дълго пазена в тайна и е редно от досиетата на службите и от свидетелите българският зрител да разбере истината за това движение.  Надявам се, че БНТ като обществена телевизия ще го излъчи.

От: http://www.dnevnik.bg