БТА
София, 24 октомври
От вчера Либия официално е свободна страна след 42-годишното управление на Муамар Кадафи. Председателят на Преходния национален съвет призова либийците да се помирят и да не допускат насилие. Наред със свободата той обяви от Бенгази, че ислямският закон - шериата - ще е "основният източник" на законодателството на новата държава, а действащите закони, които му противоречат, ще бъдат отменени.
Сред многото въпроси около бъдещето на Либия след Кадафи, има един факт, който не може да бъде пренебрегнат: либийската революция е различна по размах, същина и произход от революциите в съседните Тунис и Египет. Тя всъщност почти няма аналог в световната история, пише в. "Гардиън". Обикновено бурните революционни промени (като Френската революция през 1789 г. и Октомврийската през 1917 г. в Русия) се извършват в самия център на властта от организирана група с ясна идеология. В Либия революцията се зароди в периферията на страната и е изненадващо лишена от идеология. Тя беше извършена от множество коренно различни, но крайно единни местни движения, които накрая
освободиха столицата със сила. В Либия разпръснатата периферия доминира над центъра, в резултат на което има риск от "регионален триумфализъм", при който редица местни движения може да претендират за централна роля в поражението на Кадафи, опитвайки се да се сдобият с привилегирована позиция в нова Либия, коментира пред "Гардиън" президентката на Американския
университет в Кайро Лиса Андерсън. Обединяващият фактор сред тези пръснати местни групи беше ненавистта към Кадафи и неговият централизъм. Кадафи вече го няма, но изграждането на нация ще е
много сложно поради липсата на силни държавни институции, отбелязва американски дипломат, цитиран от вестника. Надяваме се, че за двата месеца за подготовка след падането на Триполи,
ПНС е имал достатъчно време да измисли как да зачете желанията на местните общности да контролират собствените си дела, като наред с това се ползват с подкрепата на една единна държава.
След като бъде обявено временното правителство, ще стане ясно дали новите либийски политически водачи могат да вървят в крачка с исканията на народа си, заключава "Гардиън".
Ако има лайтмотив, който да характеризира живота на Кадафи, то това са понятията солипсизъм и провал. Коварен и безскрупулен, той държа властта 42-години, но извън това не постигна нищо, отбелязва в. "Файненшъл таймс" в статията си "Либийците се събуждат от кошмар". Престъпленията му са всеизвестни: от взривяването на самолети до атентата в берлинска дискотека, от въоръжаването на ИРА до покровителството над Абу Нидал и Карлос Чакала. Фактът, че тъпчеше народа си и обезсили
институциите при Джамахирията, също беше известен, преди да лъсне по такъв кървав начин през месеците на гражданска война. Но най-смущаващо беше, че той прахосваше милиарди петродолари за
чуждестранни авантюри, докато либийците се бореха с нищетата. Всичко, което Кадафи постигна, беше да превърне Либия в синоним на умопомрачителна смесица от терор и палячовщина, допълва
всекидневникът.
Когато думите най-сетне бяха произнесени, множеството избухна в необуздана радост, примесена с набрана в течение на четири десетилетия болка и мъка, пише в. "Дейли телеграф". На площада, където либийската революция започна и едва не бе смазана, близо да мястото, от което самият Кадафи завзе властта, на 42-годишният му терор бе сложен край с две изречения: "Вдигнете високо глава. Сега сте свободни либийци." Когато заместник-председателят на ПНС Абдул Хафез Гога изрече тези думи, те бяха повторени от десетки хиляди гласове, които скандираха "Вие сте свободни либийци". Цената беше висока - най-високата в арабския свят. Около 25 000 либийци загинаха, преди това да се случи и с полковник Кадафи, а разрушенията в някои градове и села може да се опишат само като след атомна
бомба. Пътят нататък няма да е лесен, но днес тези хора могат да си честитят триумфа, който извоюваха, допълва "Дейли телеграф".
Либия се обяви за свободна с ислямски тон, пише в. "Вашингтон пост". Лидерът на ПНС обяви официално освобождението на страната от 40-годишното управление на Кадафи, заявявайки, че
диктатурата ще бъде заменена с по-демократична, но и по-стриктна ислямска система. В реч пред въодушевеното, развяващо знамена множество Мустафа Абдул Джалил обеща да забрани лихвите по ипотечните кредити и да премахне законите, които не следват шериата. Макар да няма правомощията да осъществи подобни промени, коментарите му в такъв емблематичен ден подсказват, че ислямът може да играе доста съществена роля в обществения живот на нова Либия. Те фокусират вниманието и
върху вече разгорещените дебати за ролята на исляма в страните, променени от Арабската пролет. Новото правителство ще е изправено пред обезсърчаващи предизвикателства, включително да
убеди многото милиции из страната да хвърлят оръжие и да се влеят в нова военна и съдебна система. Първото изпитание пред властите обаче е да съставят временен кабинет, който да изведе
страната до избори след осем месеца, подчертава вестникът.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
