Траян Бъсеску - една атака, която крие страх

24 октомври, Букурещ/

       В събота на международното летище Хенри Коанда на тръгване за есенния Европейски съвет Траян Бъсеску направи няколко изявления, които оставиха европейците с увиснала челюст.
 Изкара ги отговорни за положението на Румъния, но и на Гърция. Още от първите изречения президентът се нахвърли върху европейските си колеги. "Заради ситуацията в Гърция целият
регион е заразен от недоверие и тук отговорността не е само на Гърция. Лидерите на еврозоната, които забавят безкрайно едно решение за Гърция, правят много лошо, и то не само на Гърция. Гръцките банки имат голяма експозиция на румънския пазар и естествено кредитният дефолтен суап (CDS) на Румъния нараства в резултат на нерешителността и закъсненията във връзка с Гърция, а от тази гледна точка нашата позиция ще бъде много твърда: Румъния не може да плаща до безкрайност за нерешителността на лидерите от еврозоната".
       Възможно е подобни твърдения да съдържат истината или голяма част от нея. Но дори и при такова положение подобно изявление на президента на Румъния е необичайно. На първо място,
 защото излиза много извън кода на политическите изявления като цяло. На второ място, Румъния не е в положението да прибягва към  такива директни обвинения. Външната политика на Румъния държи
страната в маргинално положение. В Европейския съюз все още фигурираме с две важни теми - присъединяването към Шенген и механизмът за сътрудничество и проверка ни правят зависими от
вота на "обвинените".
       Нещо повече, съответното изявление, доста удобно във вътрешен план, беше направено и от името на премиера. За първи път през последните 22 години държавният глава си присвоява и правото да говори от името на премиера. Не че очаквахме друга гледна точка от негова страна или евентуален протест. Но съботната реч пред пресата представлява и прескачане на конституцията. Траян Бъсеску обяви пред камерите, че говори и от  името на този, който от дълго време вече няма никаква лична
гледна точка по никой важен въпрос за кабинета и за Румъния.
       Но да се върнем към заядливото изявление на президента. Нима то имаше ролята да ускори европейските решения? Лично аз се  съмнявам. Прочутите кадри с един Траян Бъсеску, игнориран от
всички присъстващи на една подобна среща, изникват в паметта ми. 

В европейското пространство Траян Бъсеску вече не е събеседник,  нито дори в Кишинев. Тогава какво може да е обяснението?
       Задава се една още по-голяма криза и държавният глава побърза да подготви населението за една външна причина. Не той и  режимът му са виновни за това, което преживяваме, и това, което
 ще дойде, а европейските лидери. Те закъсняха с решенията, а Румъния плаща още веднъж за "нерешителността на лидерите на еврозоната". С други думи, румънците имат умен президент и
сериозен премиер, но нерешителността и глупостта на европейците ги спъват.
       Твърдостта на Бъсеску не може да идва оттук. Той не е човек, който се опитва да спечели благосклонността на народа. Той е наричал народа по какви ли не начини и го е изкарвал
мързелив, без да се страхува от реакцията му.
       Подобна атака на един държавен глава по адрес на президентите и премиерите от европейските страни не може да е случайна. Още повече, че на тях не им пука особено. Това, което каза президентът на аерогарата, беше по-скоро по вкуса на Вашингтон, отколкото на селяните от Гимпац и Клипичещ.
        Че защо да гледа Бъсеску към Вашингтон, а не към Брюксел? Обясненията може да са различни. Във Вашингтон се смята  за съюзник. В Брюксел е един вид беден и свадлив роднина. За Европейския съюз е беля, за американците - опорна точка. В същото време ми е трудно да повярвам, че американците са му поискали подобен камък в прозореца. Предвид това как се отнесоха  към Бъсеску по време на последното му пътуване по американските  земи, по-скоро са му казали само едно усмихнато "бай-бай"!
       И все пак верният и отдаден американофил от Дъмбовица, гледан отвисоко от САЩ, дръпна един пердах на ЕС. Тоест на хората и страните, към които Румъния би трябвало да насочи повечето си надежди. Защо го направи? Само заради представлението ли? Или за да спечели вниманието и симпатията на  американците? Или Траян Бъсеску, уплашен от ужасния край на Кадафи, се е замислил, че по-важно от европейската подкрепа и от  реакциите на румънците е все пак да си гарантира протекция след  края на мандата си на президент на Румъния.   /със съкращения/

(БТА)