Без полковника - всички срещу всички

  Официалното седалище на новото либийско правителство е все още в Бенгази, а не в столицата Триполи. Това е странно, предвид  факта, че в Триполи от доста време не се водят сражения. Странно, но и показателно. Преди по-малко от месец на чуждите медии в либийската столица беше представен един неочакван Върховен съвет по сигурността /ВСС/. Пищният спектакъл по представянето се състоя в стара зала на Кралския палат в Триполи, защото ВСС беше официалният отговор, който местните
власти в Триполи дадоха на Преходния национален съвет /ПНС/ от Бенгази, смятан, не както подсказва думата "национален", за въплъщение на националната власт, а само за олицетворение на властта в Бенгази.
       Във вече освободената либийска столица именно с представянето на ВСС беше поставено началото на борбата за наследяване на Муамар Кадафи. Въпреки че по това време Кадафи все още беше жив и все още отправяше своите призиви за съпротива.
       ПНС беше създаден през март в Бенгази и това беше първото действие на либийската революция. После, през цялото това време, ПНС действаше, давайки израз на политическите и социалните сили и тенденции, които поставиха началото на атаката срещу Кадафи в източните либийски провинции. Лозунгът на ПНС беше "Либия  е единна". Въпреки това всички предупреждаваха, че в това заявено на висок глас единство доминираща роля има всъщност Киренайка, която съумя да се разбунтува срещу режима и да се освободи от оковите му, докато Триполитания в продължение на много месеци оставаше предана и лоялна на полковника.
       Сега новата либийска власт трябва да преодолее разделението между Бенгази и Триполи и това ще е първият фактор за успеха на неизбежния процес на национално помирение в Либия. Разделението между Бенгази и Триполи, или по-скоро конкуренцията  между тях, се премълчаваше по време на борбата за освобождение на Либия, но не преставаше да съществува.
       Новите либийски лидери, ръководещи страната в първите дни на нейната свобода, ясно си дават сметка, че е нужно преодоляване на разделението между Триполи и Бенгази. Но те знаят също така, че няма да е лесно да бъдат удовлетворени всички очаквания, които победата породи, защото различията между Триполи и Бенгази са свързани преди всичко със самата власт, със социалните сили и с икономи-ческите интереси, пораждащи невероятни апетити след 42 години, през които либийците бяха
държани встрани от властта. 

Опитите за създаване на един будещ доверие режим в Либия  са поверени сега на председателя на ПНС Мустафа Абдул Джалил - магистрат, роден в Киренайка, който беше министър на правосъдието в правителствата на Кадафи, преди да премине на страната на бунтовниците. Джалил е уважаван заради морала и почтеността си. Той е убеден националист, който следи внимателно за спазването на задълженията, произтичащи от мюсюлманската вяра. До този момент Джалил съумя да изиграе ролята си на либийски обединител предимно защото официално заяви, че смята своя мандат за преходен и че ще се откаже от него веднага щом се произведат първите парламентарни избори.
           "Няма да се кандидатирам за никакъв пост. Моята задача ще приключи тогава", заяви Джалил.
           Човекът, който днес е до Джалил, който прилага взетите от ПНС решения и изпълнява длъжността на либийски премиер, е Махмуд Джибрил. Колкото Джалил е умерен и е вещ в създаването на съюзи, толкова Джибрил е политик, който обича да действа бързо и решително. На базата на своя професионален опит зад граница, Джибрил е убеден, че само една система на свободен и отворен пазар може да развие най-добре потенциала на Либия, който тя дължи на петролните си богатства. Неслучайно министерството на петрола е поверено сега на друг освободител на Либия, който доскоро беше част от либийската диаспора - Али ал Тархуни - икономист с богат професионален опит в САЩ.
           Не бива да се забравят другите две сили, които се борят за контрола над властта в Либия. Първата от тях са ислямистите, сред които има и интегристи, чиито представител е командирът на силите в Триполи, бившият джихадист Абдул Хаким Белхадж. Другата сила е националната армия, ръководена от генерал Сулейман Махмуд, на когото е поверена нелека задача в страна, в която има 48 въоръжени групировки и в която няма либиец, който да не държи в дома си автомат Калашников. Генералът трябва да интегрира към либийските въоръжени сили смутната галактика от бунтовнически формирования, водили либийската война, за да извоюват сериозен дял от властта.

(БТА)