Магдалена Коп, съпругата на Карлос “Чакала”, остава пленница на “годините на терора”

“Той е превъзходен съблазнител и манипулатор”, разказва германката Магдалена Коп за съпруга си Карлос, сякаш се опитва да обясни “годините на терор”, прекарани около “Чакала” между 1979 и 1992 г.

След като през 2007 г. публикува книга за живота си край един от най-издирваните навремето хора на планетата, на 63-годишна възраст днес тя се грижи за възрастни хора в Германия и се занимава с фотография. Коп отказва да се среща с журналисти.

Двадесет и пет годишната им дъщеря Роза, която следва архитектура в Германия, посетила наскоро баща си в затвора за първи път, откакто се разделили, когато тя била на пет. Според добре запознат източник през втората половина на следващата година се очаква на екран да излезе пълнометражен филм, разказващ за миналото им.

“Смея да се надявам, че моята история ще попречи на други хора да затънат в света на тероризма”, пише Магдалена Коп в предговора на книгата си: “Годините на терора”, издадена на немски език и понастоящем изчерпана.

Тя е единствената съпруга на Карлос в истинския смисъл на думата, след като през 1991 г. двамата сключват граждански брак в Ливан.

Приелият исляма венецуелец има религиозен брачен съюз с още две жени - френската му адвокатка Изабел Кутан-Пер и йорданката Лана Джарар.

“Сега не проумявам как съм могла да се поддам на такъв мачо.  Някога той убеждаваше момичетата, че те са втората половина на революцията”, казва г-жа Коп преди четири години.

По повод четирите атентата с 11 жертви и над сто ранени във Франция преди близо 30 години, за които Карлос е съден сега, Коп пише в книгата си, че се е “чувствала виновна”, тъй като причината за тях бил фактът, че тя е в затвора.

Според обвинението Илич Рамирес Санчес, наричан Карлос, е организирал тези атентати, за постигне освобождаването на приятелката си и на швейцареца Брюно Бреге, който отрича това.

“Бях жената на Карлос, негова собственост, и за него беше въпрос на чест да ме освободи”, разказва Коп в книгата си.

“Карлос не допускаше никой друг освен него да решава какво ще се случва с войниците му. Поради това той се държеше така, сякаш е във война с Франция - война, която искаше да спечели на всяка цена”, споделя тя.

Според Коп, той не й драснал и едно писмо през трите години, в които тя излежавала във Франция присъда за притежание на оръжие и взривни вещества.

“Понякога се питах защо не се свързва с мен. По-късно той ми каза, че не се притеснявал за мен: имала съм достатъчно храна и легло, на което да спя”, пише Коп.

Вербувана в групата на Карлос, бившата лява активистка твърди, че “никога не е заплашвала някого с оръжие”. Тъй като била напълно подвластна на Чакала, тя била “готова да се движи в кола пълна с експлозиви” из Париж, което довело и до арестуването й.

“Карлос не търпеше някой да му противоречи. Той игнорираше всички съмнения и упражняваше влияние върху хората край себе си, за да получи всичко, което желае. Това, разбира се, не е извинение за нищо, обяснява тя.

След като през 1985 г. излиза от затвора, Коп заминава при него в Сирия, а през 1991 г. се женят. По думите й тогава не виждала друг изход. “Аз не се занимавах с тероризъм. Имах дете и се бях оттеглила”, разказва тя.

През 1992 г. двойката се разделя. Коп заминава да живее под покровителството на семейството на съпруга си във Венецуела, а през декември 1995 г. се връща свободно в родния си град Ной Улм в Югозападна Германия.

На 18 октомври тази година в интервю за телевизия “Европа 1” Карлос призна, че съжалява: “жертвах живота със семейството си, не можах да отгледам децата си, (. . .)  в преобладаващата част от времето бях отсъстващ съпруг”.