Забраните

Когато инструментът, с който разполагаш е чук, всички проблеми ти се виждат като гвоздеи. Когато смяташ, че с милиционерски похвати можеш да решиш всички проблеми на държавата – започваш да забраняваш всичко. И особено по време на избори – тогава, когато народът трябва да се произнесе, дали да управляваш или – не.

Преди изборите от време на време забраняваха сравнително невидими за хората неща. Като например „зелената енергия” (със специален закон), или ровенето из сметките и проектите на БДЖ. После дойде забраната да знаем, какви решения – и как – взема Централната избирателна комисия. После ни казаха да не „политизираме” драмата в Катуница. Била криминална и те, милиционерите, щели да се оправят и без нас.

Наближиха изборите и забраните заваляха като ненавременен октомврийски сняг. Започна се с обичайните – например, да не можем да си купуваме пиене в събота и неделя.

Това винаги ме е учудвало. Разбирам да забраняваш агитирането в деня на изборите, или пред избирателните секции. Разбирам и идеята на „деня за размисъл” – да се спре шумотевицата, та човек да може да чуе собствените си мисли. Това с алкохола обаче не го разбирам. Каква е идеята? Да не се напива народът? Какво ги кара да мислят, че по време на избори народът ще се напива повече, отколкото си прави всеки ден? И как точно да не се напива, ако си е купил пиенето предния ден?

Една от най-пазените тайни в страната е, че в изборната нощ в НДК всички са леко подпийнали. Донесли са си пиенето. И – какво от това? Да не би на екрана да виждаме залитащи коментатори, а по радиото да чуваме завалящи съгласните политици?

Днешната власт обаче въведе още забрани. Спря лова, например. Това пък с какво ще допринесе за честността и справедливостта на изборния процес? Някакви хора нямало да бродят из къра и да гърмят по пернати – и какво от това? Затова пък след изборите щели да дадат на авджиите допълнителни седмици за гърмене по беззащитните наши пернати братчета...

А всъщност трябва да направят обратното. Да забранят лова след, а не преди изборите. Защото в България проблемът с лова не е само, че се убиват невинни Божии създания – а че по време на лов се договарят всякакви безобразия. Като например – България да бъде „троянски кон” на Русия. Тези неща ще се договарят именно след избори и затова ловът трябваше да бъде прекратен точно на 23 октомври. Но властта направи обратното – даде допълнителни седмици за лов след изборите, та да могат да бъдат договорени нещата, които властта си договаря.

Нещо повече. Щом забраняват лова, защо не забраняват играенето на карти? Това е не по-малко вредно занимание на политиците. Спомнете си, какво стана с Лукойл. Уж му взеха лиценза, но тъй като властта шляпа карти със съответните руски петролни магнати, на монополиста му бе разрешено да работи и без лиценз. Нищо, че не плаща и стотинка данъци, както се оказа...

Работата не е само в онова, което се забранява – а и в онова, което се позволява. Въпреки Катуница, властта продължава да се грижи за спокойствието и бизнеса на хилядите Цар Кировци, бродещи из българските градове и села. Властта направи така, че самите избори да изглеждат като досадна подробност. Държавата направи и всичко възможно този път да ги няма онези дебати между кандидатите, на които бяхме свикнали в годините на демокрацията.

Държавата позволи на обществените медии да искат пари, за да допускат в ефира си кандидати, които да ни информират, кой за какво се бори. С което направи изборите състезание на бюджети, а не – на идеи. Нищо, че на същите БНТ и БНР плащаме данъци, срещу което те имат задължението да ни представят такава информация, та да можем да направим информиран избор. Държавата не направи нищо, за да спре безобразното сервилнечене на повечето частни медии. Които също имат задължението да ни информират обективно, нищо, че са частни.

А междувременно се разбра, че издадените за една седмица разрешения за подслушване на гражданите са толкова, колкото са в Англия за една година – при 8 пъти по-голямо население! Кой издаде разрешенията? Семейна приятелка на властта. След което главният прокурор каза, че са му малко – още трябвало.

От забрани има нужда – но не от онези, които днес са любими на правителството. Трябва да се забрани на обществените медии да искат пари по време на избори, а на частните – да лакействат по което и да е време. Да се забрани подслушването на повече българи, отколкото – на англичани. Да се забрани съществуването на Цар Кировци. Да се забрани безпомощното поведение на органите, когато журналисти и офиси на неудобни на властта партии биват замервани с бомби. Да се забрани произнасянето на фрази като: „Избори е, как няма да гърмят бомби?” (това вече го чухме) или „Нищо не можем да му направим на Цар Киро” (това предстои да чуем).

Не, че едно общество може да се управлява само със забрани, но тези доста биха помогнали.