Преглед на актуалните кризи по света и у нас

Краят на 2011-та почти дойде, но много малка част от най-големите кризи от началото на годината са близо до разрешаване. Ще разгледаме последните развития в по-ключовите от тях:

 (AP Photo/Khalil Hamra)

Египет

Площадът на свободата Тахрир отново беше оцветен с кръв и сълзотворен газ след продължаващите вече четвърти ден сблъсъци между протестиращите и военните поделения пратени да разпръснат тълпите. В сцени напомнящи повече 28-ми Януари – „Денят на гнева” – близо 40 души бяха убити, а около 2000 ранени. Временното правителство подаде оставка, а Върховният Съвет на Въоръжените Сили (SCAF), който практически управлява страната панически се опитва да запази огромното си влияние от годините на Мубарак. Предстоящите избори са поставени под въпрос, а опозицията продължава да бъде крайно разединена за своите виждания за развитието на Египет.

Случващото се в Египет не е особена изненада, тъй като от месеци имаше растящо напрежение между обществото и SCAF след редица от скандали. От месеци близо 10 000 задържани по времето на протестите египтяни като 26 годишната Asmaa Mahfouz са съдени буквално от военни трибунали, докато хора като бившият вътрешен министър Habib al-Adly, уличен в издаването на заповеди за стрелба с бойни амуниции срещу протестиращите, получават правото на граждански дела.

В основата си, сблъсъците в Кайро са отражение на гражданския отпор на египетското общество срещу опитите на военния елит да задържи основните си лостове на влияние и финансиране, контролирайки и ограничавайки цивилното политическо управление.

(Reuters/Amr Abdallah Dalsh)

Сирия

През последните осем месеца в Сирия се случиха поредица от събития, които донякъде бяха избягнати в Египет, Тунис или Либия. Случаи на отвлечени, кастрирани или убити деца, кражби и изнасилвания от страна на въоръжените банди shabiha подкрепяни от правителството, трафик на органи на затворници, изгарянето на обработваеми площи, обстрелването на морски градове с военни кораби и извозването на убитите при престрелки с камиони за боклуци.

Близо 4600 убити и над 40 000 безследно изчезнали по-късно в Сирия бушува открита гражданска война. Арабската лига изтегли своята подкрепа за Асад, а практически погледнато единствените останали съюзници на режима са Иран и Русия, като и двете страни открито коментират своето недоволство от развитието на ситуацията в Сирия. Междувременно Турция открито предоставя логистична помощ на оформящата се бунтовническа армия, която през последни дни проведе редица нападения срещу военни обекти и централата на една от разузнавателните агенции на правителството.

Ще е цяло чудо, ако режимът оцелее през зимата, предвид, че навсякъде в страната има огромен недостиг на гориво и редовно прекъсване на електричеството.

(Reuters)

Либия

 През уикенда в Либия бяха задържани сина на Кадафи Saif al-Islam и управляващият репресивния апарат на държавата Abdullah al-Senussi. С тяхното арестуване се слага окончателният край на гражданската война в Либия.

Предстоящите дела срещу двамата са от особено значение за развитието на Либия. Сред водещите военни на бившата опозиция всички лица свързани с режима на Кадафи трябва да бъдат наказани възможно най-строго – независимо дали са били образовани на Запад технократи и бюрократи, или въоръжени хулигани.

Подобен сценарии би превърнал делото срещу Saif al-Islam в публичен цирк и борба между различни фракции в новото правителство за влияние. Твърде вероятно е и то да доведе до арестуването на дипломати като Abdulrahman Shalgam – либийският представител в ООН, който премина на страната на бунтовниците още в самото начало на революцията и легитимира техните действия.

В най-добрият възможен сценарии за страната би бил публично дело, където обвинените да предоставят детайлна информация за действията на режима преди и по време на гражданската война, а по-късно да бъдат съдени и за престъпления срещу човечеството в Хага.

Едно успешно дело би подпомогнало обединението на Либия и реабилитирането на редица технократи участвали в управлението на страната през последните години, тъй като това е била единствената им възможност да направят позитивна промяна.

Бъдещето на Либия все още е под сериозен въпрос. Има реална възможност страната да се разцепи на множество малки региони, управлявани от различни племена, а правителството да запази властта си единствено в градове като Бенгази, Триполи и Тобрук. Напълно е възможно и да бъде направен успешен опит за демократично управление подобно на това в Тунис. Със сигурност либийското общество е отворено за промяна и желае да види позитивно развитие на страната, след успешната революция, която сложи край на десетки години на репресии и параноя.

(DPA)

Германия

 В Германия обществото беше шокирано от разкритията за нео-нацистка терористична клетка, водена от Uwe B?hnhardt и Uwe Mundlos и тяхната съучастничка Beate Zsch?pe.

От 1998-ма година насам двамата са били преследвани от федералната полиция и разузнавателните служби на страната след серия от убийства, бомбени атентати и банкови обири. Според разследването тримата са пряко виновни за убийствата на 9 имигранти и една полицейска служителка, както и няколко атентата включително този от 2004-та в Кьолн, при който 22-ма турци бяха ранени.

Според федералните служби терористичната група е оперирала с помощта на тясна мрежа от контакти и финансиране.

Това, което шокира най-много немското общество, е, че в случая за първи път може да се говори за трета форма на тероризъм.

В първия случай терористичните актове се провеждат с цел възможно най-широк отзвук и шок сред обществото, без някой да се обвърже с тях. Взривяването на църквата Света Неделя от комунистите е пример за подобен атентат, където действията говорят достатъчно за целите и идеологията на атентаторите.

Във втория случай терористичния акт служи като допълнително средство за популяризиране на дадено съобщение и че последвано от декларация или манифест за целите и причините за атентата. Осама бин Ладен често поемаше отговорността за даден атентат с видео излъчено по време или след извършването на терористичния акт.

При тази нео-нацистка терористична клетка обаче, основните извършители внимават особено много да не бъдат свързани с атентатите или те да изглеждат възможно най-случайно. От чисто престъпна гледна точка това е логично и е позволило на групата да бъде активна близо 14 години.

(DPA)

Еврозоната

 Правителствата на Италия, Гърция и Испания паднаха. След безумното решение на Папандреу за референдум за спасителния пакет, водещите политически фигури в Еврозоната Меркел и Саркози се отказаха от това да търсят постоянен консенсус, а преминаха на агресивна стратегия за оказване на натиск върху некооперативните правителства. В сряда е твърде вероятно да бъдат обявени и евробондове – нов финансов инструмент, който ще доведе до още по-тясна зависимост между страните в Еврозоната и ще обвърже оцеляването на една членка с това на останалите.

Случващото се в ЕС е може би най-драматичният процес на икономическо и политическо обвързване на страните членки от десетилетия насам. Независимо дали това ще стане чрез създаване на евробондове, или чрез много по-решителни действия на ЕЦБ, агресивното залагане за разпадане на еврото от страна на финансовите пазари има огромно влияние върху политическите решения вземани през последните месеци. Твърде вероятно е и сегашните активни договори да бъдат изцяло преразгледани.

(DarikNews)

България

След като Росен Плевнелиев стъпи в длъжност на 22-ри Януари, България за първи път от десетилетие ще има изцяло дясно управление в изпълнителната, законодателната и местната власт. Предимствата от това обаче едва ли ще траят дълго, тъй като левицата заедно с етническата партия ДПС очевидно цели да направи всичко възможно да дестабилизира страната, в отчаян опит да събере политически дивиденти.

„Аполитичният” президент Георги Първанов „изненадващо” обяви, че се връща в БСП, сякаш последните години на задкулисно управление на левицата от негова страна не са се случили. Синдикатите се изтеглиха от тристранката и се готвят за масови протести срещу ключови реформи за бъдещето на страната като вдигането на пенсионната възраст.

Междувременно партия „АТАКА” беше разтърсена от вътрешни скандали и е твърде вероятно да спре да съществува като сериозна политическа сила. СДС също се намира в подобно положение след поредните слаби резултати на избори.

Президентските избори ясно показаха, че в България днес има само три политически сили – ГЕРБ срещу БСП и ДПС. Знаем дори съотношението на силите между двата страни – 1 698 136 срещу 1 531 193.

Лидерите на БСП и ДПС ясно заявиха, че основната им цел е предсрочни избори. Това означава, че до края на мандата на ГЕРБ могат да се очакват всякакви изненади от страна на „загрижената” левица.

Едно е сигурно – дори в свят на глобални кризи една от основните заплахи за националната сигурност на България си остава социалистическата олигархия.