Смъртните присъди за атентата в Минск може да затворят вратите към истината за трагедията

   Смъртните присъди на Върховния съд в Беларус срещу Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов от Витебск, признати за виновни в  терористичния акт в метрото на Минск, може да затворят възможността окончателно да се изяснят нещата около това страховито дело.
   Ако и двамата бъдат разстреляни (президентът Александър Лукашенко няма склонност да помилва и скоро се очертава изпълнение на присъдите), няма да има вече кой да задава въпроси  за експлозията, убила 15 души и ранила още над двеста. Същевременно остават множество неясноти, засягащи и мотивите на осъдените, и способността им да извършат инкриминираното деяние.
   Какво са искали да постигнат младите терористи? Формулировката на обвинението - "дестабилизиране на политическата обстановка в Република Беларус", звучи прекалено мъгляво. Дестабилизиране - с каква цел? За да дойдат на власт, да прокарат например националистически, левичарски, други
някакви екстремистки идеи? Отговор няма. 

"Хлопа им дъската" - ето единственото обяснение за действията на злосторниците, дадено от шефа на беларуската Генерална прокуратура Григорий Василевич. Но както отбелязаха и самият генерален прокурор - още през май, и Върховният съд - в  сряда, експертизата установи, че при подготовката и извършването  на взрива в метрото Коновалов не е страдал от разстройство на психиката, слабоумие или психични заболявания.    Екзекуцията, смятана в днешна Европа за скандално антихуманно наказание, ще осигури обаче на президента Лукашенко възможността да реши няколко политически проблема.
   "Напоследък в телевизионните репортажи за това дело надделяваше обвинителният уклон, а микрофонът най-често бе даван  на онзи човек от улицата, който искаше най-суровото наказание
за обвиняемите", отбелязва Александър Класковски, политолог от Минск.
   В Беларус се помни, че терористичният атентат от 11 април в столичната метростанция "Октябърская" окончателно разруши имиджа  на страната като не най-богатото, но най-безопасно парче от
разтрошения Съветски съюз. Грижовно култивиран от президента Лукашенко, този имидж вече на два пъти бе разклатен и още по-рано: от експлозиите във Витебск през 2005 г. и в Минск през 2008-а. След взрива в столицата, при който бяха ранени 59 души, в републиката започна продължило месеци наред маратонско издирване с проверки дори в най-малките селца. Лукашенко се кълнеше и кръстеше, че ще открие виновниците - но не би.
   И ето че виновникът е открит. Признал Коновалов за главен организатор и на старите, и на новите взривове, Върховният съд отърва Лукашенко от всички проблеми наведнъж. Злото в лицето на
младия жител на Витебск бе коварно и дълго се спотайваше, но вече е разобличено, а скоро ще последва и разстрел.
   Но излиза, че атентаторът, действал на практика сам-самин, е  извършил първия терористичен акт, преди да направи и 20 години.

   "Тези момчета с тяхното образование просто няма как да са изработили подобно взривно устройство в едно мазе метър на метър", смята беларуската правозащитничка Людмила Грязнова, бивш  депутат от Върховния съвет на Беларус. Майката на Ковальов твърди, че синът й (признат за съучастник) е невинен, и се кани в четвъртък да подаде молба за помилване.
   Опитът обаче показва, че Лукашенко не е склонен да проявява сантименталност, щом става дума за вече осъдени. През цялото си президентско управление само веднъж е подписал молба за помилване, заменяйки смъртното наказание с 20 години затвор - през 1996 г. При това официално не е съобщено кого точно е помилвал лидерът на Беларус.
   Както посочва Класковски, дори по времето на своя флирт със Запада през 2008-2010 г., когато малко оставаше да приемат Беларус в Съвета на Европа, Лукашенко пренебрегна искането на
Страсбург и не помилва двама осъдени, разстреляни в крайна сметка през 2010 г.
   Изглежда, същата история може да се повтори и днес.

(БТА)