Това, за което на политиците преди щяха да са им необходими десетилетия сега случва за часове. 26 европейски държави заявиха воля да се откажат от суверинитет в управлението на икономиките и бюджетните си политики, и направиха крачка към един по централизирано управляван и планиран Европейски съюз. Само Великобритания каза “не” – исторически отказ, който трябва да бъде анализиран внимателно. Какво произтича от споразумението на 26-те европейски държави за фискален съюз.
Първото и най-важно следствие е, че след ветото на Лондон, ЕС ще трябва да прилага сложни юридически трикове и процедури, за да заобиколи действащите европейски споразумения. Самият факт на заобикаляне на споразуменията за ЕС вече води към интерпретации. Те разбира се може да бъдат и положителни.
Второто важно политическо следствие е, че британците потвърдиха политическата си визия за Европа. Те виждат ЕС като съюз на национални държави, а не като наднационален, федералистки политически проект. Казаното от Дейвид Камерън “не” автоматично прекратява възможността Великобритания да бъде след политическите лидери на ЕС поне за десетилетие. В същото време то запазва ролята на Лондон като самостоятелен фактор в международните отношения, историческа традиция, която британците очевидно нямат причина да изоставят.
Третото важно следствие е, че Европа прави още една стъпка към съюз, политически доминиран от Германия и Франция. Това означава, че в средносрочен план e малко вероятно ЕС да направи каквито и да е било промени в институционалния си светоглед с изключение на една – опитът за уеднаквяване на фискалните и бюджетни правила и стандарти. Очевидно кризата в еврозоната е толкова сериозна, че мнозинството държави, както финансово дисциплинираните евроскептици на север, така и разхайтените в бюджетните си политики еврооптимисти на юг, са готови на всичко, за да се спасят от задълбочаващата се икономическа криза.
Британското вето означава, че новите бюджетни стандарти в ЕС ще бъдат въведени с допълнителни, двустранни споразумения между 26-те държави, а не с промяна на договорите за ЕС. Така реално се създава политически прецедент. Въпреки него обаче е добре, че една държава не може да блокира процесите на взимане на решения в Европейския съюз въпреки правото на вето.
Великобритания има пълното право да защитава развития си финансов пазар от допълнително данъчно облагане. Запазването на дистанция от бюджетните и финансови правила на ЕС дава възможност на британците да запазят икономиката си по-гъвкава, а финансовите си пазари по-конкурунтни и не толкова свръхрегулирани. Обратно, останалите 26 държави в ЕС се отказват от възможността да развиват специфични предимства на националните си икономики, особено в сферата на финансовите услуги. Така изглеждащата днес самотна и изолирана Великобритания може да се окаже утре големият “печеливш” заради принципното си несъгласие с фискалния съюз.
Грешат ли 26-те в подхода?
Задлъжнялостта на Европа е следствие на трайно наложил се стил на конформизъм и нерешителност при взимането на решения. В следствие на него европейските страни са на ръба трайно да унищожат дългосрочното доверие във валутата си. И то само 12 години след като тя влезе в употреба. Изискването за дефицит до 3%, за да може една държава да бъде част от еврозоната бе поставено още през 1992 г. с в догова от Маастрихт. От тогава насам стана навик почти никой в Европа да не го спазва. Дори флагманът на евроинтеграцията Франция.
Причината днес германци, французи, холандци, гърци, испанци, датчани и шведи (последните две нации запазиха националните си валути) да са на едно мнение относно бюджетните правила в ЕС, не е защото мислят за Европа по един и същи начин. Причината е, че ситуацията е лоша, толкова лоша, че почти всички нямат избор. Освен Великобритания, която или може да си позволи да има различно мнение, или пък просто ими кураж да има такова.
Има и друго разбира се. Европейският съюз е основан в огромна степен на идеята, че всички в Европа са равни. Това за по-бедните южняци и източно европейци означава да имат същите привилеги, а един ден и сходни доходи, с богатите северняци. За северняците пък остава удовлетворението от историческото надмощие. А именно че са доказали, че заради светогледа, ценностите и модела на функциониране на обществата им (социалната държава, солидарността между хората, начинът на отношение към работа и др.) и разбира заради силните им икономики, те имат право да доминират в Европа.
Дали обаче моделът, при който всички са съгласни, когато ножът е опрял до кокала ще спаси ЕС от икономическата криза и ще запази блясъка на еврото? Това предстои да видим. Засега обаче финансовите пазари, са скептични за бързото излизане на еврозоната от кризата. А техният скептицизъм обикновенно не е добър сигнал.
Последствията за България?
България е нищо повече от зрител свет в ъгъла по отношение на големите промени, които текат в ЕС. Пълната липса на позиция на правителството на ГЕРБ по новите бюджетни правила на ЕС и отказът на мнозинство на ГЕРБ да инициира парламентарни дебати и изслушване на министър-председателя в Народното събрание поставя България в изключително унизителна позиция. Срам за правителството и за страната ни е и пълното безмълвие по темата на иначе нелишения от самочувствие български външен министър г-н Младенов. Във важни времена на промени Младенов и цялото правителство буквално направиха българите и България за пореден път да се чувстват незначителни. Причината е, че никой дори не повдигна темата в българските медии, за да стане тя предмет на обществени дебати. Част от големите ни медии, пък които по дефиниция би трябвало да задават важните въпроси, за съжаление са заети изцяло с това да сервилничат пред правителството. Този път българската позиция в подкрепа на новите бюджетни правила на ЕС може да е правилен ход, но за съжаление е напълно служебна.
Двете Европи?
Двете Европи вероятно ще съществуват дори юлидически в зависимост от това как 26-те ще уредят въвеждането на новите бюджетни правила на ЕС. Две Европи има и по отношение на бюджетната дисциплина. Скоро може да има само една Европа по отношение на правилата, но доста по бюрократична. Такава, в която с пари на данъкоплатците ще бъде създаден фонд от €500 милиарда, за реакция при кризисни ситуации.
Съгласието между 26-те за бюджетния съюз изглежда измамно сигурно. Истината обаче е, че всеки който гарантира на гражданите на ЕС добри перспективи, заради постигнатите споразумение, чисто и просто ги заблуждава. Възможно не нито една банка да не фалира, парите в бюджетите някак си да стигнат, никой да не протестира никъде в ЕВропа за орязване на 13-тата и 14-тата му заплата, а фондът за подпомагане на закъсали банки и икономики да е достатъчен. Вярвате ли в такава оптимистична картина?
Ирландците ще гласуват договорените мерки за бюджетен съюз на референдум. Отговорът може да бъде “не”! Както гърците, португалците, испанците и италианците, те също искат да избегнат увеличаването на данъците, орязването на социалните разходи и намаляването на бюджетни заплати и пенсии. Хората в Германия, Холандия и Финландия пък едва ли са очаровани от това, че с парите от техните данъци ще бъда спасяван югът на Европейския съюз… за пореден път. Ако надделеят страховете в отделните национални държави, тогава може да имаме две еврозони или пък възможност отделни държави да върната националните си валути. И това е част от оптимистичните сценарии.
Песимистичният, който се надяваме да не се случва е висока инфлация в еврозоната, икономическа депреция и дори разпад на еврозоната. За да не се случи обаче е необходимо Европейският съюз да спазава елементарните икономически закони, а не да се опитва да ги замени със свои собствени.
Вземете последните новини.png)
