Стихове

ЦАНКО СЕРАФИМОВ

 

 

 

ЩЕ ДОЙДЕ ТОЙ...

Като в библейски разказ виждам как
страната ни гъмжи от напаст страшна -
управник със крадеца е ортак,
а съдия с убиец тайно с чаши

наздравици редят в доволство благо.
Търговците край храма се въртят -
на съвестите наши примка слагат
и всъщност те законите коват...

В Отечеството мое, Боже благ,
дойди сега - да прекатурнеш пейки
и маси, и в очите с гневен плам
да изметеш навън сганта злодеи:

и от страна - разбойнишки вертеп,
тя храм да стане пак за мен и Теб!...


ИСТИНАТА

От памтивек се чува тътенът
от удрянето гръмко във гърди:
“На истината аз съм поданик!”
Защо тогава е страхът нескрит

с лицето й сурово да се срещнат?
Ранява тя ранимите сърца
и озлобява другите – те денем,
на светло, губят красота и чар.
От нея няма да се скрие никой
и приживе, и даже след смъртта –
защото като птица тя излита,
неуязвима в свойта висота.

А факелът на истината често
гори на факлоносеца ръцете...


СЪНЯТ

Възпяват всички утрото, защото
в деня събуждането ни завръща –
сънят е чуден къс живот, във който
във близост до смъртта били сме всъщност.

В съня единствено е всеки сам –
с повторно изживени мигове
и с докосване до чудеса,
затрупани от стари снегове...

Ако в свойта будност непрестанно
воюваме един със друг, а вечер
превързваме нанесените рани –
в съня ще найдем билето лечебно.

И който с чиста съвест вечер ляга,
кошмарите в съня от него бягат.


ЧЕРТА

Ако внезапно някой ден потропа
на портата мигът щастлив в живота,
зад мен ще зейне непременно пропаст –
подготвена от близките голгота...

Ако изпаднеш във беда и аз
реша ръка за помощ да протегна,
ще се намери бързо друг тогаз
ръката ловко да извие гневен...

Затуй не се учудвам аз, когато
овчарят, във яда си, озверен
наказва младото си буйно стадо
с водач нелеп – със глух и сляп овен...

Нещастен и глупак отдавна нямат
роднини, и приятели си нямат...


АКО ДЪРЖИШ ОЧИТЕ СИ ОТВОРЕНИ

Аз искам справедливостта да властва
във земната ми битност на човек.
Но принципът железен е в опасност,
поднасят ли ти често дарове:

очите заслепяват с блясъка си,
юзда на откровенията слагат.
Затуй окото ще извадя аз –
че подло ме подтиква към съблазни –

защото по-добре е да загубиш
частица от прегрешното си тяло,
отколкото със своето безумство
във геената огнена да плаваш...

Ако държиш отворени очите,
ще имаш хляб и вино, челяд сита.


СЛУЧКА ОТ ДЕТСТВОТО

Невръстен малчуган, когато беше
и тичаше на воля из полето,
в една градина бе съзрял череши
и бързо през плета се ти преметна.

За детската ти дързост да посегнеш
на чуждо и огради да прескачаш,
получи няколко плесника тежки
и гневни страшни думи от баща си.

Но таз беда нищожна бе навярно,
защото ти не знаеше, че змии
кротуват лете в плетищата стари
и са безкористен добър пазител:

събори ли ограда чужда някой,
в този миг змия ще го ухапе.


ОПУСТЕЛИЯТ ЗАМЪК

Издигна той във планината замък –
красива бяла птица над града,
изваяна от здрав планински камък.
Но в този дом бе кратка радостта –

на покрива му всяка нощ крещяха
невидими от никой кукумявки;
и стреляше стопанинът в яда си –
отвръщаха му те отново с крясък...

И къщата остана скоро пуста:
там камъните от стените нощем
в съня им викали – да бъде чуто,
че който дом строи връз кръв и кости,

проклет ще ходи той и челядта му –
докато Господ над душите властва!


КЛЕВЕТАТА

Невидима е клеветата – само
дъха й се усеща как смърди
и трови на трендафила балсама.
Напира гняв във моите гърди –

сърцето не понася мор подобен,
юмрукът иска да спаси честта ми.
Нима е плод на майчина утроба
или е щерката на Сатаната?

На червей образ най й подобава –
че червеят пълзи невъзмутимо
/макар с вида навред да отвращава/
и на дървото до върха достига:

на ябълката най-добрата рожба
в сърцето той безмилостно пробожда...


ТРЕТАТА ТРЪБА

Среднощ е. Мракът черен се е кротнал
на планината върху раменете.
Под билото, заспали сякаш гробно,
сънуват пир небесен синовете.

При третата тръба те чак успяха
да се отърсят от съня блажен.
В нощта те слънчев блясък не видяха,
ни лунния ще видят през деня:

те пак се доверяват на тръбата,
която ще събуди онзи порив,
пулсиращ в кръговрата на кръвта ни –
убежище на всеки родов корен.

Те днес олтари да издигнат могат,
а утре – ако трябва – ешафоди.


ВСЕВИЖДАЩО ОКО

Не се нахвърляй бясно върху онзи,
в нехайството си който е сгрешил,
а постави му точна диагноза
и раната отворена заший.

Не вярва никой на борец за правда,
под дрехата си тайно щом държи
наострена и настървена брадва.
И няма с лекота да заглушиш

тревогата за собствения грях –
над теб едно всевиждащо око
следи дали ти вече си прозрял,
че лицемерните презира Бог.

Децата се боят от тъмнината,
а ти, напразно, и... от светлината.


ДИЛЕМА

Ще бъда аз нещастник тъжен, клет,
ако се хвърля сам в обятията
на Сатаната подъл и проклет.
Но по-голяма би била тъгата,

ако се плаша от студа омразен
на идващата неотменно смърт.
А тези страхове сега напразно
нощта владеят, тровят и денят:

смъртта не е събитие, което
в бъдещето ще се случи с нас –
настъпила е част от нея, ето:
над времето назад е в пълна власт.

Утеха е, че нямаме честта
да опошлиме някак и смъртта...