Писатели черпят вдъхновение за романи и теленовели от нарковойните

Убийствата винаги са били източник на вдъхновение за литературата и модерните латиноамерикански творби не са изключение: през последните години кървавите сблъсъци между наркокартелите се превърнаха в сюжети на множество романи и телевизионни сериали.

Какво подарява наркобаронът на своя син?  Малкият Тохтли, който вече си има почти всичко, иска малко хипопотамче. Затова тати го води в Африка, за да му намери. Все пак парите не са проблем за един истински наркобос. А отрочето му почти няма с кого да си играе и може да се почувства самотно, защото у дома в Мексико постоянно е под засилена охрана.

Светът на наркотрафика през очите на детето - това е темата, с която се занимава писателят Хуан Пабло Виялобос в повестта си “В заешката дупка” /Fiesta en la madriguera/ от 2010 г.  Виялобос е един от многото испаноезични писатели, които са почерпили творческо вдъхновение от организираната престъпност - която само в Мексико е виновна за смъртта на над 45 000 души за последните пет години.

Неговият сънародник Юри Херера отвежда читателите си в света

на така наречените narcocorridos - популярни песни, възпяващи 

наркотрафикантите.  Trabajos del reino от 2004 г. разказва историята на певец, който от бедняк се превръща в нещо като придворен музикант на силния наркобос - “краля”. Впоследствие обаче изпада в немилост и едва оцелява.

Други нямат този късмет, защото през последните години бяха убити няколко изпълнители на така наречените музикални стилове нортеньо и банда, популярни в Северно Мексико и сред живеещите в САЩ мексиканци.

Нещо повече, “narcocorridos” наскоро бяха забранени в Чиуауа и Синалоа - два от най-проблемните мексикански щати.

Разследващият полицай Едгар Мендиета също трябва да е нащрек заради наркобандите. В романа на Елмер Мендоса от 2008 г.  “Сребърни куршуми” /Balas de plata/ той трябва да разкрие убийството на застреляния със сребърен куршум адвокат Бруно Канисалес. Тази задача е особено опасна в затъналата в корупция, насилие и хаос страна.

Мендоса е родом от северозападния мексикански град Кулиакан столица на щата Синалоа и бастион на наркотрафикантите.

Сред тематизиращите наркотрафика романи в почти класически се е превърнал “Кралицата на юга” /La reina del sur/ от 2002 г.  на испанеца Артуро Перес-Реверте. Главният герой е красавицата Тереса Мендоса, която се издига от мизерията до главатар на международна наркобанда.

По този роман е направена екранна адаптация, а музикалната група Los tigres del Norte /Тигрите на севера - бел. пр./ е посветила своя песен на Тереса Мендоса.

Главен герой в романа “Росарио Ножицата” /Rossario Tijeras/ на колумбийския писател Хорхе Франко Рамос от 1999 г. също е жена. В него се разказва историята на Росарио - момиче, което става наемен убиец на омразния наркокартел Меделин. Тя получава прозвището си “ножиците”, защото отрязала тестисите на изнасилвач.

“Росарио Ножицата” скандализира цяла Южна Америка, защото заинтригува младите. В Колумбия книгата донесе и промяна в литературните тенденции, тъй като тя излиза от доминиращия “магически реализъм” на нобеловия лауреат от 1982 г. Габриел Гарсия Маркес.

Романът “Без гърди няма рай” /Sin tetas no hay paraiso/ от 2005 г. също е от колумбийски автор. В него писателят и сценарист Густаво Боливар Морено разказва историята на 14-годишната Каталина. Тя и нейните приятелки си мечтаят за уголемяване на бюста, за да се харесат на богат наркобос и да заживеят в лукс.

Книгата има и успешна екранна адаптация, излъчвана в няколко латиноамерикански страни.

В Колумбия писател е почерпил вдъхновение от собствения си опит на бивш наркотрафикант. Андрес Лопес Лопес публикува “Картелът на предателите” /El cartel de los sapos/ през 2008 г.  В тази книга той показва как изглежда разкъсвания от насилие и предателства свят на престъпниците през очите на един оттеглил се от него човек. По тази творба също е направена екранна адаптация.

Смесицата от престъпност и култура обаче не се харесва на всички. Президентът на Панама Рикардо Мартинели веднъж се оплака от бруталността на колумбийските “наркоромани” и от това, че те възхваляват престъпността.

Боливар Морено отхвърли тези критики. “Ние писателите просто разказваме това, което се случва в наши дни”, каза той веднъж в столицата Панама.