Световната банка: Краткосрочният дълг на България надвишава резервите й

Латвия, Беларус и България нямат достатъчно международни резерви да покрият дълговете си през тази година и може да прибегнат до "официални източници" за повече капитал или да орежат разходите, обяви Световната банка (СБ).

Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250 процента от резерва й, възлизащ на 3.9 млрд. долара; дългът на Беларус е 290 процента от резерва й, а на България – около 100 процента от 16 млрд. долара резерв през февруари, според доклад на Световната банка, оповестен в понеделник и цитиран от агенция Блумбърг.

Световната финансова криза затрудни достъпа на източноевропейските страни до кредит, принуждавайки страни като Латвия, Беларус и Унгария да приемат помощ от МВФ, СБ и други донори. България тепърва ще търси подпомагане, въпреки че "високият ликвиден риск" в региона може да удари банковите системи, смята СБ.

В доклада се казва, че към февруари "Беларус, България и Латвия разполагат с недостатъчни международни резерви да покрият дълговете, които имат да погасяват през 2009 г.".

Страни, които нямат огромни резерви в чужда валута, трябва да запълнят "дупката" или чрез капиталови потоци от официални източници или чрез договаряне с международни финансови институции.

Външните ангажименти на страните от региона през 2009 г. включват над 283 млрд. долара изплащане на краткосрочни дългове, посочва СБ. Русия е единствена в региона с високо равнище на краткосрочния дълг, която може да задели от резервите си или от превишението по текущата сметка, ако не разполага с външно финансиране.

Оформя се 102 млрд. долара финансов недостиг в Източна Европа

Финансовият недостиг в региона може да стигне 102 млрд. долара или 3.7 процента от БВП през 2009 г., се казва в доклада. С резкия спад на капиталовите потоци, затягането на капиталовите пазари и огромните задължения, които трябва да бъдат погасявани, този недостиг трябва да се запълни.

България и Латвия са сред най-уязвимите, тъй като имат фиксиран валутен курс при системи, които ограничават способността на централните им банки да нагаждат монетарната си политика.

Според данни на българската Централна банка, общият краткосрочен дълг на страната от 13 млрд. евро (18 млрд. долара) е частен.

На този етап България изглежда е в състояние да се справи с краткосрочните задължения, възлизащи на 36% от общия външен дълг, според Елизабет Андреев, икономист в Nordea Bank, Копенхаген.

"Не виждам непосредствена заплаха за валутния борд в България", казва тя. Дългът е "почти напълно покрит от резервите, така че страната изглежда има пространство за маневри по отношение тежестите на външния дълг, поне засега", посочва тя.

Най-голямата заплаха за валутния борд в България е евентуална девалвация в Балтийските държава, казва Елизабет Андреев. Според нея обаче Латвия може да избегне девалвация.

Казахстан, Македония, Молдова, Полша, Румъния и България имат равнища на краткосрочния дълг, надхвърлящи 50% от техните резерви, се посочва в доклада.

В Централна и Източна Европа повечето банки са собственост на чужди институции, чиито централи са в Австрия, Гърция, Италия и Швеция. Това заплашва страните от региона с рязко ограничаване на достъпа до чужди капитали, ако "родителските" банки в страните с високи доходи са заставени да намалят кредитирането в региона, за да оздравят собствените си баланси, според доклада на Световната банка.

Посочва се още, че в държавите с по-негъвкави валутни курсове и /или възможност за реакция чрез монетарната политика, пригаждането към новите условия може да стане чрез рязко свиване на вноса и по този начин на вътрешното търсене.

Спадът на външните инвестиции повишава рисковете в развиващите се икономики

Спадът в притока на външни инвестиции ще е причина за особено рисковото състояние на икономиките в Източна Европа, се казва още в доклада, цитиран от радио "Дойче веле".

От СБ смятат, че развиващите се икономики от региона ще отбележат тази година среден ръст от 1.2 процента, докато през 2007 г. той е бил 8.1 процента, а през 2008 г. - 5.9 процента.

А мнението на Джъстин Лин, старши вицепрезидент на банката по въпросите на икономическото развитие, е, че "необходимостта от преструктуриране на банковата система в комбинация с обособилите се пречки пред мерките за стимулиране на икономиките в държавите с висок доход, ще потискат темповете на възстановяване в световен мащаб".

В тази ситуация, според Лин, "развиващите се икономики могат да бъдат движеща сила на икономическото възстановяване, но само ако има подем на вътрешните инвестиции с международна подкрепа, включително възобновяване на международното кредитиране.”

Световните икономически сътресения оказват силно въздействие върху притока на чужди капитали към развиващите се икономики.

Икономическата рецесия и нестабилността на финансовите пазари са довели до рязко намаляване на притока на частен капитал в развиващите се икономики, сочи анализът на Световната банка. През 2008 година в тях са постъпили 707 милиарда долара. За сравнение - през 2007 година сумата е била 1.2 трилиона долара. Тази година, предупреждава банката, се очаква още по-голям спад – в развиващите се икономки ще постъпят 363 милиарда долара.

В Източна Европа и Централна Азия ефектът от намалелите капиталови постъпления от чужбина е драматичен. Капиталовите потоци са намалели от 56.6 милиарда долара през втората половина на 2008 година на 3.9 милиарда през първото тримесечие на 2009 г. В същото време кредитните рискове в региона достигнаха невиждани стойности, предупреждават от Световната банка.

Икономиката вече се свива

От началото на кризата през септември 2008 г. ключовите фактори, определящи икономическия растеж, са се влошили драматично, изваждайки на повърхността дълбоко скритите уязвимости на региона, продължава анализът.

Ефектът от пресъхването на капиталовите потоци е подсилен от намаляването на търговския износ. Според данните на Световната банка само през последното тримесечие на 2008 година износът на България и Латвия е намалял с 6 процента, а най-много е намалял износът на Турция – с 8 процента.

Липсата на капитали и намалелият износ водят до главоломен спад в обема на индустриалното производство в региона, казват икономистите от Световната банка. Най-големи свивания има в Латвия – 24 процента, Турция – 22, и България – 18, следвана от Румъния с 12 процента.

Икономическата прогноза на Световната банка за региона е свиване с 4.7 процента през тази година и положителен ръст от 1.6 процента през 2010. За България се очаква негативен ръст от 1.5 процента през тази година, 1.5 процента положителен ръст през 2010 и едва 3 процента през 2011 година. Това бавно покачване е придружено от също толкова бавно намаляване на дефицита по текущата сметка.

От: http://mediapool.bg/