На нивата

Ето че се получава един паралел, който не знам дали да не приема за ласкателен – г-н Богомил Манчев, който може би отново се кани да строи атомна централа в Белене, отново се кани да строи и блок (не атомен, а жилищен). Върху една детска площадка.

Не мога да разбера докрай кой защо иска да строи или да не строи АЕЦ „Белене” – тази материя ми остава мътна, но материята около строежа на жилищното блокче ми е ясна и затова твърдя, че г-н Богомил Манчев може да е национално отговорен бизнесмен, но ще строи една сграда съвсем незаконосъобразно.

Ето каква е историята. Софийският квартал „Гоце Делчев”, преди „Емил Марков”, е изграден напълно през 1967 година. Бившите собственици на имоти в махалата са обезщетени с апартаменти. Жилищният квартал има добра инфраструктура, блоковете са на прилично разстояние един от друг, има детски площадки, зелени площи и много дървета, които пораснаха и скриха грозните фасади. През 1995 година обаче една детска площадка между два успоредни блока в квартала изведнъж се оказа реституирана НИВА. Тук няма да навлизам в подробности около неправомерността на тази реституция, но едно е видно и със съвсем просто око: да, имотът при всички случаи все някога е бил нива (като почти цяла София), но от 1967 година тази земя се намира в напълно изграден и изцяло населен жилищен квартал, и то един от най-привлекателните и скъпи квартали в столицата. Този очевиден факт обаче се е сторил някому напълно пренебрежим. Поземлената комисия на община „Витоша” реституира (по Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи) терен, който, първо, вече отдавна не е нива, защото е застроен, и второ, собственост е на друга община – „Триадица”. (Ех, защо ли нямам си и аз нива в община „Триадица” – например градинката пред НДК.)

Притежателят на нивата-феникс я продава на друг човек, който на свой ред я продава на г-н Богомил Манчев. Г-н Богомил Манчев решава да построи на нивата жилищна сграда. За целта през 2001 година се прави промяна и в регулационния, и в застроителния план на квартала, а и – хопала! – бъдещата сграда с прилежащите й площи вече дори си е отхапала малко от съседните терени. Сиреч фениксът не само е възкръснал, но и се е разкрасил и понапълнял. Пак без да ви занимавам с подробности, ще уточня, че ощетени от това са: веднъж община „Триадица” като собственик на земята и втори път доста собственици на апартаменти, защото е присвоено правото им на строеж върху определени площи. А освен това сградата на г-н Богомил Манчев така се напъхва между двата блока, че, разбира се, не са спазени и законоустановените отстояния.

Така. И понеже всичко е съвсем неправомерно, хората от квартала водят съдебни дела и ту ги губят, ту ги печелят, но в крайна сметка през април 2011 година последната инстанция решава, че е похвално г-н Манчев да построи своята сграда, защото тя е „в обществен интерес”. Какъв е общественият интерес от сградата на г-н Богомил Манчев? Да чуем самия него – с доводите в собственоръчно подписаната му касационна жалба до Висшия административен съд:

„Общественият интерес от застрояването на сграда, състояща се от магазини, два жилищни етажа и подземни гаражи, е безспорен с оглед предназначението на обектите в бъдещата сграда. Изграждането на два магазина е в обществен интерес, тъй като би допринесло за задоволяване на нуждите на гражданите от потребление на стоки.

В обществен интерес се явява и изграждането на подземни гаражи, тъй като по този начин ще се открие допълнително свободно пространство на повърхността на терена, което ще може да се оползотвори пълноценно било за детски площадки, озеленена площ и други мероприятия, които отново са в обществен интерес.”

(Добросъвестно предавам цялата аргументация на г-н Манчев, за да не се заподозре някакво цитиране извън контекст.)

И така: първият довод на г-н Манчев е, че ще строи два магазина. Това високоблагородно дело той ще осъществи в квартал, съоръжен с три супермаркета („Т-маркет”, „Промаркет” и „Дар”), един „Пикадили експрес”, една „Билла” на 10 минути умерен ход на човек в третата възраст и един „Мол”, който ще бъде открит всеки момент. Дали пък те не са достатъчни за задоволяване на нуждите на гражданите от потребление на стоки?

Вторият му аргумент, за подземните гаражи, също е несъстоятелен, но е вече и парадоксален. За да стане съвсем ясно, резюмирам положението: сега имаме детска площадка и зелени площи с много дървета. Идва г-н Манчев, построява върху детската площадка и част от зелените площи своята сграда с подземни гаражи и твърди, и то не пред друг, а пред цял Върховен административен съд, че така щяло да се открие ДОПЪЛНИТЕЛНО свободно пространство, което да се било оползотворяло пълноценно – за какво? – „за „детски площадки, озеленена площ и други мероприятия”. Пространство, допълнително спрямо какво? Може би неговите подземни гаражи са проектирани така, че да побират поне част от колите на живущите в квартала и по този начин да се освободи някакво пространство, сега използвано за паркиране? Не. Гаражите са предвидени само за бъдещите собственици на жилищата в новата сграда. Тогава какъв е изтъкваният обществен интерес? Ами никакъв. И има ли изобщо някакво рационално зърно в това твърдение? Няма. Защото да разрушиш една детска площадка, да унищожиш поне половината озеленена площ между два блока, да изкорениш сума ти дървета, да се настаниш върху всичко това с постройка и същевременно именно с тези свои действия някак си да откриеш допълнително пространство за детски площадки, озеленени площи и други мероприятия, просто не е възможно.

Но Върховният административен съд – ти да видиш! – е сметнал жалбата на г-н Манчев за напълно основателна и е постановил, че сградата му наистина е „в обществен интерес”. Решението на този съд е окончателно и не подлежи на правно оспорване. Остава ни само да се чудим за кое точно общество е интересна къщата на Манчев.