НЕ СЕ НАКОЗЛУДУВАХА

Когато мислим за българската ядрена енергетика, трябва да си я представяме като огромен масив от капитали, около които обикалят определен брой хора.

Отношението на тези хора към този масив е както отношението на пчели към съответното количество мед, ако използуваме едно сравнение на покойния Курт Вонегут. (Ние бихме заместили пчелите с мухи, а медът – със съответната субстанция, но няма да го направим от композиционни съображения, както ще разберете по-долу.)

Впрочем, няма защо да намесваме насекоми изобщо. Хората също обичат мед. Медът е лепкава течност с голям вискозитет. Тези, които бъркат в него, независимо с какви намерения, неизбежно си оцапват пръстите и се налага да ги мият. Рано или късно, у притежателите на такива пръсти се оформя следната мисъл: „кво ще ги мия, я да взема да ги оближа, че медът става зян.” (Ето защо в случая не можем да използуваме мухи.)

И накрая трябва да добавим, че медът в енергетиката е много. Тя е изключително скъпо начинание. Докато хората наоколо са относително малко, защото в нея разходите за труд са незначителни в сравнение с разходите за енергоносители и съоръжения. Това гарантира значително количество мед на човекопръст и оттам – възможност за яко облизване.

Тези предварителни бележки са необходими ако искаме да разберем процесите, протичащи в българската ядрена енергетика и свързаните ресори.

Като казваме „свързани ресори” имаме предвид, естествено, политиците. Такова присъствие на държавната трапеза не може да стане без тяхна санкция. Те, в замяна, също трябва да оближат нещо. И се получават интересни конфигурации.

Да вземем, например, ВМРО. Тя е приемник на някогашната героична Вътрешна македонска революционна организация на Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов. Според чл. 2 от Устава й, тя „има за цел цялостното решаване на Македонския въпрос, духовното единство на българската нация и изграждането на силна и правова държава”.

Отдавна не сме чували председателят на тази организация да се изказва в защита на правата на българите  в Гръцка Македония, да речем. Но непрекъснато го чуваме да говори за необходимостта от построяване на АЕЦ Белене. Може организацията и да защищава тези права, но това не се вижда. Вижда се, обаче, как събира подписи редом с БСП в защита на проекта Белене.

Какво отношение има развитието на ядрената енергетика в България към цялостното решаване на Македонския въпрос? Толкова му е работа на ВМРО да се занимава с нея, колкото на Агенцията за ядрено регулиране да излиза се декларации по македонските работи. Виж, към духовното единство на нацията това има отношение. Защото българската нация е духовно разделена по този въпрос. Излиза, че като подкрепя Белене, организацията работи против духовното единство на нацията.

Защо една патриотична организация ще погази устава си и ще тръгне да се занимава с несвойствени дейности? Изглежда, че на председателя й също са му дали да близне от меда. Както уличните продавачи на дрога дават първата доза. Безплатно. И му се е усладило.

Оттук можем да изведем едно важно правило в българския политически пейзаж: ако един политик не подкрепя Белене, значи той не получава пари от ядрената мафия. Като отчетем неопределеността, царяща в този пейзаж, това е една важна опорна точка. Имайте го пред вид при следващите избори.

Разбира се, обратното не може да бъде доказано. Всеки политик, подкрепящ развитието на ядрената енергетика, може да заяви, че го прави съвършено безкористно. В името на държавния интерес, да речем.

Само че как изглежда държавният интерес в конкретния случай? Да вземем отчета на АЕЦ Козлодуй за 2007 година (годината е избрана съвсем случайно, просто за нея имаме под ръка данни).  При обща сума на активите 1851 милиона лева печалбата на централата преди облагането с данъци е 4 милиона. Тоест, най-голямата централа в България печели колкото един супермаркет. Ако държавата беше вложила тези милиард и осемстотин милиона в обикновен банков депозит, щеше да спечели значително повече.

А как ли би изглеждал държавният и обществен интерес от изграждането на Белене? Да оставим настрана всички възражения от политическо, икономическо и екологическо естество, изказани напоследък и да се върнем назад, в годините, когато тепърва се е решавало дали да има такава централа.

В далечната, както бихме казали сега, 1984 година, БАН изпраща писмо до тогавашното Министерство на енергетиката и пр., в което се казва:

„...В света са построени над 400 и се строят над 300 АЕЦ, но нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка като АЕЦ Белене.(...) Сеизмичността на АЕЦ Белене е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания.(...) Въпреки това през юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави площадка АЕЦ Белене заради високата сеизмичност (к.м - б.а.) и да се търси нова площадка, независимо, че са изразходвани 13 милиона лева за строителство.” (писмо на Централната лаборатория по висша геодезия към БАН № 500 от 6.11.1984 г.)

Както се вижда, проектът още от самото начало е бил оценен като негоден, и то от руска страна. От българска, обаче, апетитът е бил вече налице и тринадесетте милиона порастват до осемстотин, ако приемем официалната цифра. Каква част от тях са облизани като мед и каква – хвърлени на боклука е отделна интересна тема. На БАН също ще да се е паднало нещичко, защото тя по-късно променя становището си относно сеизмичната опасност. 

Затова сега се иска решението за Белене да бъде взето на референдум. Това е внушение, че оценката на тази сеизмична опасност е от компетентността на баба Пена от Горни Върпища. И опит отговорността за това да се прехвърли върху нея и останалите участници в референдума.

От което се вижда, че не можем да очакваме лудите да се накозлудуват от самосебеси. Козлудуването не е израз на лудост, а на съвсем друго нещо.