Руска рулетка „за” или „против” енергийно крепостничество

Спирането (засега) на преговорите за АЕЦ „Белене” едва ли е трайна засечка пред ядрените апетити. Долавя се оживление, както и неохотно стаяване. Така преди старт форсират на място болидите от Формула 1.

Доколко засечка пред проекта ще се окаже референдумът - ще видим. Дано само не се окаже магистрала към енергийно крепостничество. Ще се намери кой да излее асфалт за тази магистрала. Нищо чудно за целта отново да „възкръснат” покойници. Има нещо дълбоко символично в начина, по който избуява стремежът към новата централа. Стремеж - мащабен и титаничен, в който участват и напуснали този свят. Злокобно е в бъдещето да се залага подобен некрофилски заряд, но това, наред с други измами, има своята традиция в някои избори от прехода.

Друг прицел към едно обречено и взривено бъдеще са ромските гласове. Те биха подкрепили и края на света утре, стига да има кебапчета и бира днес. Защото утре е нещо неосезаемо - не може да се пипне, да се изяде или изпие. Важното е тук и сега. Утре си е за утре. Току виж и тогава се появи благодетел, който днес да предлага нещо срещу възможното и различно утре - без принизен хоризонт, вторачен единствено в чиния и чаша. И така - до безкрай. Тук „помага” отсъствието на последователна политика за интеграция чрез образование и пораждане на някаква отговорност, както и следване на дългосрочна безкористна цел от общонационален интерес - за да останат възможно по-малко хора, податливи на манипулации.

Може някой да плати целокупната сметка за ток или вода в замяна на „правилно” гласуване. Не всички ще усетят истинската цена на тока от „Белене”. Няма да я усетят тези, които по принцип не си плащат, както и малцината, които ексхумираха проекта. Но последните имат „други радости и други воли”, както е казал поетът. Привържениците на една партия също ще усетят цената на това, което днес така безрезервно подкрепят. Но когато я усетят - ще търсят причините през девет планини в десета - само не в очевидното.

С оглед на всичко това предстоящият референдум за АЕЦ „Белене” се очертава да бъде нещо като руска рулетка. Ако добавим към нея прилагателното „демократична” - това не отменя факта, че е именно руска рулетка. Опасно е на такава рулетка да се повери толкова важно окончателно решение, вместо на експерти, които вече доказаха очевидната несъстоятелност на проекта.

България е малка шахматна дъска. Половин век и повече фигурите върху нея местеше една ръка, която не допускаше възражения.

 „Ще разберете, че ние умеем да изслушваме.” - ни каза новият посланик на САЩ у нас. Звучи като алтернатива пред договори и взаимоотношения от типа „котка в чувал”, поверителна търговска информация и тайни под булото. Дали посланик Рийс напомни безпричинно думите на президента Линкълн за САЩ, че „Тази страна и нейните институции принадлежат на хората, които живеят в нея.”. Именно страната и институциите принадлежат на хората, а не обратното. Мисълта на Линкълн, изречена през втората половина на 19-и век, е в пълна дисхармония с атмосферата от втората половина на 20-и век у нас, когато българите принадлежаха на държавата и на нейната Сигурност. Ако понякога това чувство оживява и днес, не е на хубаво.

„Да получаваме на нормални цени газ е български национален интерес” - твърди лидерът на ДСБ.

Без изобщо да сме постигнали такива цени, се гмурваме в „Южен поток”, а и призракът на АЕЦ „Белене” се е надвесил отново. Странна диверсификация.

Не става въпрос да угаждаме на един или друг голям играч край шахматната дъска. Но ако сме последователни да угаждаме точно на националния си интерес, ще ни е по-лесно да преценим кой играч или партньор заслужава доверие. Защото между нашия и неговия интерес ще има повече допирни точки. А и винаги можем да съпоставим цената на газа, която плащаме, с тази в Западна Европа или САЩ.

Ако все пак резултатът от референдума за АЕЦ „Белене” е в подкрепа на централата, ще „строим живота нов” като проектираме бъдещето си в миналото. А такова бъдеще е безсрочно абонирано за енергийно крепостничество, на каквото се „радваме” и сега. Само, че утре непрекъснато растящите потребности на това енергийно крепостничество ще се задоволяват все по-пълно … с нас, докато милата ни родина не пресъхне като Аралско море.