Тук има свобода на словото, шегува се Борисов

Подигравката на Борисов напомня на вица за Хрушчов, който питал колхозниците как се чувстват. “Добре сме, добре сме”, пошегували се и колхозниците.

Ето част от част от възможните реплики, написани от Медиапул към тази подигравка:

„Демокрацията и свободата на словото и хората в България се намират в “пълен разцвет” през последните три години от управлението на ГЕРБ.
Тази теза разви в сряда лично премиерът Бойко Борисов в присъствието на държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано и американския посланик Марси Рийс, която при встъпването си в длъжност в началото на месеца определи за свой основен приоритет спазването на свободата на словото у нас, наред със съдебната реформа, борбата с корупцията и енергийната диверсификация.

Констатацията му стана факт в същия ден, когато британският в. “Гардиън” цитира изследване, според което България се нарежда на второ място в ЕС по нарушени права на защита. Само преди седмица пък немският посланик Матиас Хьопфнер изрази безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”. През май пък американската неправителствена организация “Фрийдъм хаус” нареди България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.

Министър-председателят бе провокиран да анализира за пореден път отношението на правителството към основните конституционни принципи от въпрос, зададен към Наполитано, с който тя бе помолена да посъветва управляващите как да се справят с постоянния проблем с неспазването на човешките права от страна на властта.

“Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на Министерския съвет (МС) и да зададе какъвто иска въпрос на г-жа Наполитано, показва не само, че демокрацията е в пълен разцвет, не само, че правата на човека са гарантирани отвсякъде… и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете по простата причина, че щом Вие сте тук и никой не режисира това, което ще питате… е повече от показателно”, заяви премиерът с лека усмивка обръщайки се към питащия репортер.”

Към чуждите мисли, които всъщност никак не са ми чужди, добавям и специфично мои, за да илюстрирам как прогресира свободата на словото при една отделно взета личност в журналистиката тук, па макар и да е само някакъв си блогър, посочен персонално от самия премиер Борисов на заседание на министерския съвет като негов главен журналистически враг, т.е. моя милост.
Да вземем любимото пропагандно оръжие на Бойко Борисов за налагане на критиците с бухалката на сервилното слово, закупения с пари на фаворизираната от правителството Корпоративна търговска банка телевизионен канал ТВ 7. Миналият декември там бях (не)официално забранен с устна заповед пред новинари и продуценти от протежето на Борисов в телевизията Николай Бареков, защото съм си позволил да напиша истината за безобразието вицепремиерът Цветанов да служи като конферансие за връчване на годишна награда на шефа на същата тази банка Цветан Василев. Това не пречи на телевизията да ме „споменава” с обидни квалификации без право на отговор.
Погнаха ме и в най-тиражния „сензационен вестник” , седмичника „Уикенд”, където ми заложиха капан да дам интервю, гарнирано обаче с преписан от интернет компромат с напълно идиотско съдържание. В същия вестник, в който имаха храбростта да пишат неласкави неща за Борисов, преди ме наричаха с ласкателни квалификации, но рязко смениха тона спрямо мен след като попадна в ръцете на медийната групировка, обслужваща управляващата клика.

Книгата ми „Ядреналин”, в съавторство с ядрения дисидент Георги Котев, се радва на рекордно дори за мен премълчаване в медиите в сравнение с предишните ми три книги. За сравнение: цели три телевизии представиха през 2010 г. твърде неприятната за президента Първанов (заради когото си загубих работата в Би Ти Ви през 2006 г.) моя книга „Президент на РъБъ”. Съответно тя беше отпечатана и се продаде в 11 хиляден тираж, заемайки според класацията на в. „Капитал” 7-мо място по този показател в своята категория за годината. „Ядреналин” обаче бе дружно премълчана тази година не само от телевизиите, но и от вестниците- вероятно не без намесата и на могъщата ръка на ядрената мафия, изобличена в книгата. Което не спира Борисов и компания изведнъж сега да „прогледнат”, че имало далавери в ядрената енергетика…
Периодично получавам някакви предложения за работа от медии, след което „мистериозно” се оказва, че нещо се е „объркало” в последния момент. За последните 3 години и половина при управлението на ГЕРБ това се повтаря минимум 5-6 пъти ( мога да опиша подробно всяка сценка, но май не си струва- както се вижда имам си достатъчно душмани, за да нахъсвам още).

И понеже затръшнатите преди пред мен медийни врати от времето на тройната коалиция явно им се виждат малко, напоследък забиват още пирони за запушване на евентуални пробойни, през които се е промъквало словото ми. Най-новата дъска върху името ми е закована във вестник, който през лятото си позволи да помести няколко мои статии. Междувременно в битката за овладяване на все повече медии Борисов наложи приближената си Венелина Гочева начело на група превзети с бой вестници и сега там вкупом, включително в онзи, където ме публикуваха, на името ми е сложен кръст с „анатема”, благословена от сервилната Гочева.

Както се вижда, обръчът около скромната ми шия, който и преди съществуваше, се затяга именно от тази власт, която гръмогласно хвали свободното дишане на стиснатите за гушата български медии.
На дебеловратия, който запушва усти, му е широко около врата, но в широкия смисъл на думата това ще му изяде главата. Да стискаш определени гърла за известно време не е проблем за професионалния побойник, но да лишиш цял един народ от свобода и от истината за тази пълзяща агресия, това не е по силите на никой властник днес, колкото и да е брутален.

И накрая, изпреварващо по отношение дежурните подигравки, че „занимавам” публиката със себе си, отговарям: пиша в лично качество за лични истории, а не се позовавам на никакви преразкази, поради което дори и подигравчиите четат този текст. Защото той е изключение от правилото на наложеното мълчание в българските медии. Все пак е „нещо”- не можеш да четеш мълчание, нали!
Свободата на словото у нас е сведена до лична кауза на отделни личности, вместо да е грижа на обезличените от властниците граждани, които те претендират да „развиват” по европейски. И така са ги развили вече, че скоро свят ще ни се завие от дишането при разредения кислород на най-високия европейския връх по цинизъм, арогантност и дебелоочие, демонстрирани от катерача на подобни върхове Борисов.

След беглото споменаване на личните ми причини да смятам арогантното изявление на Борисов за персонално обидно, ще чакам да видя някакъв знак от американска страна за разграничаване от безпардонната употреба на американската фасада от страна на нашия премиер за недемократични цели.

Много добре ми е известно какво мислят и понякога споделят за Борисов американски правителствени служители, които премълчават публично оценката си заради интереси от „по-висш характер”, но няма да прекрача границата и да споделям впечатление от разговори, които не са били предназначени за публикуване. Ако и този път обаче му позволят да се гаври безнаказано с ценности, споделяни все пак от някои свободолюбиви българи, употребявайки за целта присъстващо на сцената американско официално лице, за мен това ще означава съучастничество

Ако на САЩ Бойко им е по-мил от принципите на демокрацията, които самите те не биха погазили в родината си, нека да си го „боднат на шапката”, но да не очакват да им свалям шапка! Във всеки случай трябва да знаят, че неговото умилкване и злоупотребите му с техния авторитет ще бъде причина за антиамерикански настроения в България, където още дълго ще отеква ехото от безобразията на „американския човек” в България, за какъвто той се представя.