За новото обединение, за едни стари и за едни още по-стари идеи

Новината от днес е, че в Боровец е обявен Национален съюз „Единство”. Мотивите са изложени в писмо на Надежда Неински и Мартин Димитров до новия лидер на СДС Емил Кабаинов и до Иван Костов.
В писмото, с нужната доза умерен драматизъм се твърдят две неща. Едното вярно, другото – не мога да не подложа на съмнение. Истина е, че разделени СДС и ДСБ рискуват да не влязат в следващия парламент. Скептичен съм относно твърдението, че традиционната десница има шанс да стане „силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната.”
Все пак, от гледна точка на реалностите е важно не дали СДС и ДСБ ще преодолеят противоречията си (а те според мен са непредолими) и не дали ще се обединят под някаква форма. Важно е някой в България ще се каже на висок глас, че мисията е невъзможна.
И че проблемът, пред които сме изправени надхвърля нормалните политически координати. Че в крайна сметка дясното няма какво защити, а лявото на свой ред няма какво да отрече.
И не само да го каже, но и да го подкрепи с идеи. Да речем подобни на „24 идеи, които ще променят България”, издигнати пак от Надежда Неински през далечната 2004 година.
Като изключим членството в НАТО, имунитети на депутати и магистрати и още една-две точки, всичко останало е все още актуално.
Мисля, че тъкмо сега е момента най-сетне да продължа постинга си за наръчника на десния избирател¹ и да ви предложа в редуциран вид, онова, което аз очаквам от една обновена десница. Ето как звучат днес, тези идеи, тръгнали между другото още от началото на 90-те години:

1. Структурна реформа в съдебната власт

Съдиите вече я подсказаха с предложението си за обособяване във ВСС на отделения, в които да заседават поотделно онези, които правораздават и магистратите от досъдебната фаза. Децентрализация на прокуратурата. По-сериозно ангажиране на президента в баланса на властите. Може би с назначенията на съдиите след предложение на ВСС. Така, както е в почти всички източноевропейски страни.

2. Децентрализация

Обособяване на второ ниво на местно самоуправление. Включване на общините в новия модел за регионално самоуправление. Реформа в изпълнителната власт, редуциране на правомощия и администрация, съобразно прехвърлените права и отговорности на регионалните и на местните власти. Европейска визия за местно самоуправление и среща на българските региони с европейските.

3. Реформа в изборното законодателство

Установяване на правилото този най-важен за политическата система закон да бъде гласуван с квалифицирано мнозинство в парламента. Следователно с участието на опозицията и широко обсъждане сред гражданите и техните организации. Така, както е в повечето европейски страни. Смесена избирателна система. Поне докато партиите се отърват от демократическия централизъм.

4. Образованието:  прераглеждане на ролята на държавата като единствен играч в тази сфера
 

Общественото образование се развива преди всичко по инициативата и при отговорността на местните и регионалните власти, а не прилежащото министерство. Въвеждане на училищните настоятелства и установяване на партиципативността с участието на родители, на учениците и на местната власт.
Премахване на едноличното установяване на образователните стандарти и програми от министъра и въвличане в определянето им на представители на съсловието, на признати от обществото експерти и специалисти.
Отмяна на Закона за висшето образование и приемане на Закон за автономия на висшите училища. Равнопоставеност на държавните висши училища с тези, които са създадени по частна инициатива.

5. Реформа в здравеопазването

Премахване на монопола на Здравната каса и свободен достъп до частни здравноосигурителни дружества и управление на личните осигурителни вноски; осигуровки от държавния бюджет никому – нито на полицаи, нито на военни, нито на държавни служители.
Създаване на Държавна каса на принципа на Safety net, в част от вноските ни с цел държавата да се погрижи за бедните, за инвалиди и възрастни хора без осигуровки.
Поемане на отговорността за болничната и доболничната помощ изцяло от регионалните и от общинските власти.

6. Пенсионна реформа

Излизане от фалита и от нарастващите трансфери чрез поетапно увеличеване на относителната тежест на втория и третия стълб в пенсионната система. Финансиране най-вече на дългосрочната реформа и на необходимото за изчистване на задълженията към настоящето поколение пенсионери. Лични пенсионни сметки и контрол от страна на осигуряващите се.

7. Сигурност

Преконцептиране на идеята за вътрешен ред и нова визия за него като част от процеса на адмнистриране и управление. Прехвърляне на функциите по охрана на обществения ред, контрол върху движенията по пътищата и борбата с бедствията към регионалните и местните власти.
Реформа на Министерство на вътрешните работи и натоварването му с три основни функции: 1) сигурност на гражданите, която изисква специализирани полицейски служби 2) управление на държавата администрация 3) координиране на децетрализираните държавни звена на местно и регионално равнище и представителство на държавата на местно и регионално равнище.

8. Пазар

Най-сериозната реформа тук е свързана с реализацията на точка 1. Няма нищо по-важно за конкуретноспособността на българските фирми от добре защитените индивидуални права на собственост и ниските данъци. Останалото е ниски данъци. Плюс реформи в най-важния за бизнеса сектор – енергетика. Диверсификация на енергийните източници, демонополизация на търговията с горива и либерализацията на енергийния пазар.

9. Социално партньорство

Синдикални избори и установяване на степента на влияние на професионалните съюзи
Отстраняването им от управлението на осигурителните системи.
Освобождане на колективното договаряне на фирмено равнище и премахване на задължението работодателите да преговарят само с така наречените представителни синдикати.
Нов кодекс на труда, гарантиращ мобилност на работната ръка на пазара на труда.

10. Свобода в отношенията между хората и премахване на влиянието бившата ДС

Отмяна на Закона за досиетата и предоставяне на публичен достъп до архивите на бившите тайни служби. Въвеждане в Интернет на публична база данни за щатните служители на бившата ДС и РУМНО, както и на доброволните им сътрудници.
---
Дали това са идеите, към които се стреми традиционната десница? Дали пък те ще бъдат приоритет на спомената в писмото „България на гражданите”? Или пък на друга, още непоявила се партия? Не, знам, не мога да кажа отсега. Знам само, че след 23 години, все още никой не смее да изрече на глас, това което вече всички си мислим.
-----------
¹ С уговорката за три точки. Макар от тях да са заинтересовани най-много десните избиратели, все пак те са идеологически неутрални. И еднакво необходимо условие и за дясното и за лявото.