ТАКЪВ КОМУНИСТ В БЪЛГАРИЯ НЯМА – ЧАСТ ПЪРВА (По случай болшевишкия преврат през октомври 1917)

 В живота си нивга не бих се надявал да попадна на комунист, който може да мисли. Но попаднах. Не бързайте да се радвате – такъв в България няма нито сред комунистите на БСП, нито в БКП, а още по-малко в техните хулигански филиали Атака и ВМРО.  Става дума за съветския генерал-полковник Дмитрий Волкогонов. Фактът, че тоя човек е могъл да мисли и в същото време да е комунист, е също толкова необичаен, както и кариерата му.

Кой е Волкогонов? Той е бил началникът на Военния Отдел за Психологическа война към съветската армия.С други думи, това е съветския еквивалент на Гьобелс. Неговото особено място в най-новата история на Русия обаче се определя от биографиите, които публикува за Сталин, Ленин, Троцки и други величия на руската революция. В Русия го наричат лениновед  (на български «изследовател на Ленин»). Той е толкова безпощаден към горните трима, че си навлича непоносимата омраза на цялата комунистическа прослойка в Русия след 1990.

КАК СЕ ПРАВИ ЗАВОЙ НА 180 ГРАДУСА,

или по-точно как си обръщаш душата наопъки.Роден в източен Сибир в 1928 в семейството на председател на колхоз и учителка.  В началото на сталинските показателни  процеси и терор в 1937 (Дмитрий е само на осем години) баща му е арестуван и разстрелян понеже в него намират памфлет от Бухарин (накратко, Бухарин проповядва, че трябва да се даде възможност на средния селяни като на най-динамичната част от селското население да развива свободно агрикултурата). Волкогонов разбира това едва след много години, когато започва да се рови в тайните архиви в Москва. Майка му е изпратена в трудов лагер, където умира по време на Втората световна война. Преди родителите му да бъдат унищожени, семейството е било изселено в западен Сибир (Красноярск), заради което Волкогонов години по-късно казва подигравателно: «Понеже ние вече бяхме в Далечния Изток, а Сталин нямаше навика да праща политически затворници в Хавай, те трябваше да бъдат изпращани  в Западен Сибир».

Типично за руснаците, влиза като сирак в армията. Следва военната академия «Ленин» в Москва, а от 1970 работи в отдела за пропаганда в съветската армия. Там е известен като твърд комунист. Съмненията, които  го навестяват обаче, започват много по-рано, още когато попада на информация,  доста по-различна от тая, която той е обработвал. Не става въпрос за кой знае какво, а само за четене на записки на известни комунисти от двадесетте години на миналия век. Тогава Волкогонов разбира «колко ограничен и ялов е станал политическия дебат в Съветския съюз в сравнение с ония години». В 1956 тайната реч на Хрушчов само потвърждава мислите му, които той не споделя с никого.

Междувременно го издигат бързо и става шеф на Отдела за Специална Пропаганда като специалист по психологическата и идеологическа война. Такава позиция може да заеме само напълно отдаден комунист, която той достига с особените си качества на пропагандист и агитатор.

Посещава Ангола, Етиопия, Средния Изток и Афганистан. Точно през тия години за него казват: «Макар че живота му минава в активно доктринизиране на армията, Волкогонов в същото време се бори със собствените си мисли след ровенето му в тайните архив и».  Той казва, че след дълго тършуване в архивите на КПСС по времето на Брежнев е намерил документи, които са го изненадали – документи, «които представят комунистите като жестоки, нечестни и негодни хора». Така докато Волкогонов е бил зает напълно със създаването на съветски пропагандни материали за армията, той в същото време е бил обхванат и от дълъг, мъчителен и стриктно личен процес на преоценка на съветската история.

 Пътуванията му в страни с руски  марионетъчни режими в Източна Европа (за България няма сведения, а и да я е посетил, той би бил от хората, за които никой нищо не би разбрал)  му дават възможност да пише следното: «Докато тези страни получаваха военна помощ, те всъщност постепенно обедняваха, а икономиките им се сриваха навсякъде. Така аз стигнах до заключението, че марксисткия модел на управление беше задънена улица и че ние всички бяхме сгащени в исторически капан».

РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ИСТИНАТА

Двойното мислене или двойнствеността, която този цар на комунистическата пропаганда показва, не е нищо ново - тя е типичен признак за комунистическа психопатия и при обикновения човек, защото това е  един от малкото начини за оживяване при комунизма. Тази двойнственост (по-точно казано двуличие) кара човека да се страхува от истината и да я избягва. Особеното в случая на Волкогонов е че тази двойнственост  е достигнала и до такъв висш комунистически жрец като него, и то съвсем не от страх за оживяване, а от допир с разума. Самият той признава, че е водел двойнствен живот, издигайки се в кариерата си все по-високо и в същото време ровейки все по-дълбоко и по-дълбоко в архивите, сякаш да подкопае системата, която го е създала. «...ЕДВА КЪМ КРАЯ НА МОЯ ЖИВОТ – казва Волкогонов - СЛЕД ДЪЛГА И МЪЧИТЕЛНА ВЪТРЕШНА БОРБА АЗ УСПЯХ ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ ХИМЕРАТА НА БОЛШЕВИШКАТА ИДЕОЛОГИЯ. ПОЧУВСТВАХ ОГРОМНО ОБЛЕКЧЕНИЕ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДЪЛБОКО СЪЖАЛЕНИЕ, ЧЕ БЯХ ЗАГУБИЛ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ В ПЛЕННИЧЕСТВО НА ЕДНА УТОПИЯ. МОЖЕ БИ ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ПОСТИГНАЛ В ТОЯ ЖИВОТ, БЕШЕ ДА СКЪСАМ С ТАЗИ ВЯРА СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ. ЗА ТОВА СЪМ ГОВОРИЛ ОТКРИТО ПРИ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ – ОТ ТРИБУНИТЕ НА КОНГРЕСИ, НА НАЙ-ВИСШИ СЪВЕЩАНИЯ, В КНИГИТЕ МИ И В РАЗГОВОРИ С МНОГО ХОРА В РУСИЯ И В ЧУЖБИНА. АЗ НОСЯ СЪС СЕБЕ СИ ВИНАТА ЗА МИНАЛОТО... ПОЧУВСТВАХ РАЗОЧАРОВАНИЕТО ПЪРВО КАТО МИСЪЛ ИЛИ НЕЩО КАТО ДУХОВНО ОТРЕЗВЯВАНЕ. СЛЕД ТОВА ДОЙДЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ОБЪРКВАНЕ И НАЙ-НАКРАЯ РЕШИМОСТТА ДА СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД ИСТИНАТА И ДА Я РАЗБЕРА...»

След несполучливия опит от комунистите за преврат през август 1991, последван от разпадането на Съветския съюз през декември, Волкогонов става военен съветник на руския президент Борис Eлцин.

В предишната 1990-та Волкогонов е председател на парламентарна комисия, която разсекретява седемдесет и осем милиона архивни документи и досиета. Като част от тоя процес той е могъл да прегледа лично голям брой документи на ЦК и Политбюро на комунистическата партия. Архивът на Ленин е бил събран в железни заключени кутии и струпан дълбоко в мазето на старата сграда на бившия ЦК на КПСС в Москва. Това разсекретяване позволява на историците невъзможен дотогава  достъп до документи още от времето на създаването на Съветския съюз. «Колкото повече недостъпни дотогава архиви аз можех да прегледам – казва Волкогонов - както и западни колекции на документи в Харвардския университет и Института Хувър в Калифорния, толкова по ясно пред мен се очертаваше  истинския образ на Ленин».

В 1978 Волкогонов започва да пише биография на Сталин, която завършва в 1983. ЦК на КПСС я забранява за публикуване и тя излиза на бял свят по времето на Михаил Горбачов и неговата политика на гласност. Книгата прави от Волкогонов «парий между неговите колеги офицери».

От 1985 той е бил и директор на Института за Военна История, където преравя архивите и събира два тома информация за 45,000 червеноармейски офицери, арестувани по време на сталинския терор в тридесетте години на миналия век, 15,000 от които са били разстреляни.

В 1991 той представя на висши съветски офицери в института първия си том от десет-томната си история на Втората Световна война в Съветския съюз. В него той описва документирано Сталин като пълен военен негодник, както и изтребването на съветските офицери. Обвинен в «очерняне» на образа на армията, както и на компартията и на съветската държава, под натиска на Горбачов той подава оставка.                                                

За българския читател най-интересното от всичко, което Волкогонов е писал за съветската история, са неговите изследвания за Ленин, Сталин и Троцки. За четиридесет години съветска окупация в България не беше изречена нито една критична дума за Ленин и за делата на това невротично човече, независимо какво е писано в Съветския съюз или в сегашна Русия. Напротив, вече като  мумифициран фараон, той беше представян като «по-жив от живите». Фактически никой, включително и партийните жреци, не знаеше каква точно е неговата  теория за реализиране на комунистическата утопия, освен неговата фикс-идея за антибуржоазна революция начело на пролетариата в целия свят.

Свикнали да лазят в краката на руснаците, българските комунисти не бяха способни да погледнат трезво на творенията на Ленин и предпочитаха да си затварят очите пред касапницата, която се е разигравала пред тях за десетки години. Напротив, те внесоха ленински методи на управление и в собствената си страна. Фактът, че между българските комунисти, както в БКП, така и в БСП, не се намери нито един, който да застане така открито на страната на истината както Волкогонов, показва само техния манталитет на руски слугинаж, поставил на втори план интересите на собственото си отечество.

В следващия материал българският читател ще може да прочете извадки от биографията на Ленин от  Дмитрий Волкогонов, както и от другия известен ленински изследовател в следкомунистическия период, А.Г.Латишев и книгата му  «Разсекретения Ленин».                                                            

                                                         КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА