Поредният слугински реверанс на България

От Русия Полша внася около 10 млрд. куб. м. газ годишно, а България - около 3 млрд. куб. м. Преди дни Полша е договорила с Русия отстъпка от цената, равняваща се на около 1 млр. долара за 2012 г. България, която за да замаже очите на обществеността относно изключително неизгодния за нас договор "Южен поток", сега ще "спори" (уж като условие за подписването на "Южен поток") с Русия за отстъпка от цената на газа, която в най-добрият случай ще достига 6 млн. долара годишно. Забележете! Поляците за 10 млрд. куб. м. газ получават отстъпка 1 млрд. долара, а ние за 3 млрд. куб. м. - 6 млн. долара. Тоест, ако отстъпката за нас е съизмерима с тази за Полша, то България би трябвало да постигне отстъпка от 333 млн. долара, а не от 6 млн. долара. (Виж посочените по-долу публикации на „mediapool.bg” и на „kafene.net”. В Интернет са налице и други публикации по тази тема.)
Това не е нищо друго, освен висша форма на национално унижение и на национално предателство.
Всичко това за сетен път показва, че след 1989 г. България (всъщност българската политическа "класа") въобще не е преставала да бъде жалка марионетка и безотечествен слуга на руските интереси и на руската политика.

Поляците също внасят газ единствено от Русия и също могат да се оправдават, че ако не слушкат ще им врътнат кранчето (любим „аргумент” на българските политически и енергийни „фактори”, с който те обясняват предателската си позиция). Но не го правят. Те просто се борят за престижа на страната си и за собствените си икономически интереси, докато нашата политическа "класа" просто е шайка от руски слуги и национални предатели.

Що се отнася до „Южен поток”, и досега старателно обвит в плътна информационна мъгла относно конкретните клаузи в него, той не е нищо друго, освен един щедър реверанс към руските геостратегически интереси, от който България поне (но едва ли) 15 години няма да получи и стотинка. А след 15 (но най-вероятно ще са повече) години картината на световния и на българския енергиен пазар ще бъде коренно различна и изгодата за страната ни от тази тръба ще бъде нулева. Оставям настрана въпроса, че и досега не е ясно чия собственост ще бъде земята под и около тръбите на „Южен поток”, чия собственост ще е тръбата от навлизането й в български териториални води до излизането й на брега до Варна, защо отсечката от морето до Провадия е съвместна руско-българска, а не единствено българска собственост, защо вътрешната норма на възвращаемост на собствените вложения е 8% (най-ниската възможна; Катар, например, иска 14% възвращаемост за участието си във възможния проект за изграждане на пътя Свиленград-Русе) и какви са клаузите в договора, ако Русия не може да запълни тръбата с планираните 63 млрд. куб. м. газ годишно.