БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, ИЛИ КЛИСАР НА КГБ?

Ще ви цитирам част от статията на Дойче Веле под заглавие «Между кръста и петолъчката»: «Интересно е например да се знае, че възрастните митрополити, както и пловдивският Николай, са руски възпитаници, а част от по-младите са обучавани в Гърция. Чие влияние ще се окаже по-силно, засега не е ясно. Също и това дали при избора (за нов патриарх, бел.авт.) ще надделеят интересите на църквата или по-скоро някои външни фактори.»

Не е типично за Дойче Веле да си задава такива наивни въпроси, а след това да ги оставя без отговори. Господа от Дойче Веле, тук две думи няма по въпроса чие влияние ще се окаже по-силно, както и по въпроса дали ще надделеят интересите на църквата или някои външни фактори.

Българската православна църква, господа, принадлежи на Русия, тоест на Руската Православна Църква и на руското КГБ. Тя е негов филиал и за това се грижи от петдесет години насам Държавна Сигурност - точка.  Други фактори няма.

Това, казано просто, е един от най-големите успехи на сталинизма в България и той се дължи преди всичко на почти пълното изтриване на българщината от съзнанието на нацията. И КГБ, и ДС са знаели много добре, че списъка на различията между историите на двете църкви е огромен:

- различния в етно-културния генезис на траки и българи и идването на християнството още във втори-трети век от новата ера, с дълга история преди покръстването на българите;

-  дългата римско-византийска история на Балканите с мощно духовно, културно и държавническо влияние;

- Балканите са пълни с църкви, баптистерии и светци от онова време;

-  масово двуезичие, тоест българския църковен и държавнически елит е говорел почти без изключения гръцки, както и голяма част от населението;

-  подчертано силен стремеж на сърби и българи за свои царства и национална обособеност;

-  могъщи протестантски по своя характер движения в директна връзка със Западна Европа – главната причина за светския характер на българската нация и нейната слаба религиозност;

-  живот в границите на Отоманската империя, чиято многонационалност и религиозна поносимост я правят далеч по-напреднала, отколкото антихристиянските усилия на руския Петър Велики да подчини руската църква на държавата.

Списъкът е много по-дълъг и няма нищо общо с историята на Русия, освен поднесените наготово преводи на църковна литература от гръцки на църковно-славянски език. Така Русия получава църква, откъсната от живия гръцки език, оформил целия духовен и държавнически живот на новите балкански националности. Това е и обяснението на мистичния характер на руското православие, заспало в атмосферата на средновековните си първоучители, откъснато и от гръцкото, и от латинското културно влияние.

Сто години след покръстването на българите, в 987, посланиците на принц Владимир Киевски, потомствен викинг, ще му докладват за визитата си в Константинопол, градът на царете, със следните думи: «Отидохме в Гърция и гърците ни заведоха в сградите, където те славят своя Бог и ние не знаехме къде се намираме – на земята или на небето. На земята няма по-голям блясък и красота и  ние нямаме думи да я опишем. Ние знаем само, че Бог живее там сред хората и те му служат много по-вярно, отколкото други народи... Тази красота ние не можем да забравим!»

Тия така наречени дипломати фактически за пръв път в живота си виждат град и божии храмове!

Принадлежността  на днешната  Българска Православна Църква към Русия идва от извратения характер на комунистическата идеология, която тя  успя да  превърне в политически инструмент за манипулиране на подчиненото му население. От църквата се искаше само и единствено да си трае, да не претендира за нищо и да не пропагандира бога си.

Мизерията  на един служител на църквата, подчинил вярата си в служба на безожието, е равносилна на предателство към своя народ. От тази църква отсъстват понятия като «патриотизъм», «нация», «любов към народа», тоест това, което я прави един от най-важните фактори в националната борба за освобождение през 19 век.

Какво би могъл да научи един български служител на бога  в Русия, както през комунистическия режим, така и днес? Казано с една дума – нищо. Руската църква пое ролята на КГБ и на всеки такъв служител, пратен в Москва,  ще му бъде внушено, че той трябва да,служи на панславизма, тоест на Русия и че целите на България и Русия са общи. С други думи – сталинизмът никога не си е отивал!

Една очевидна демонстрация на новото статукво беше посещението на московския патриарх, кагебист облечен в църковни одежди и сипещ комплименти за политическата дейност на привидно-светския, привиден анти-комунист Бойко Борисов.

Ако ти, читателю, и ти, богомолецо, не си давате сметка за перверзните методи, с които беше натикана Българската Православна Църква в днешната си клоака, значи че напълно заслужавате новото патриаршеско изчадие, което са ви приготвили.