Искахме да е по-добре, а стана както винаги*

48 часа преди подписването на споразумението за Южен поток  е ясно - България няма да получи намаление на цената на газа. Но пък влиза в проект, чиято полза за нея изглежда крайно съмнителна или най-малкото недоказана.  

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев бе принуден да признае, че "в най-лошия случай България ще продължи да използва договорената отстъпка от 11 на сто, която важи от 1 април до края на годината". 

"Но ние преговаряме за много по-добри условия", окуражително добави той Добрев, макар шефът на Газпром Алексей Милер вече да бе казал, че нещата са договорени и връзка между цените на газа и Южен поток, както твърди българското правителство, няма. "Що се отнася до коригирането на цените, то през тази година вече бяха направени всички необходими промени в договора” - каза Милер.

"Много по-добрите условия" според БТВ означават 455 долара за 1000 куб.метра. В момента цената е 475, Газпром бил съгласен да отстъпи до 465, но това не е сигурно, понеже източниците на тази информация са от средите на българските преговарящи и тя е в разрез с думите на Милер.

А ако тези "много по-добри условия" не бъдат постигнати, ще стане нещо драматично - предупреди премиерът Борисов - той нямало да отиде в Русия за първата копка на Южен поток. 

Да изпусне първа копка действително е особено тежък пропуск за него, изискващ дълбока самоотверженост, но едва ли Владимир Путин ще го приеме толкова драматично. За руския президент е важно, че мащабният проект, заобикалящ Украйна, тръгва. Като не можа да сложи ръка върху нейните тръби, ще си прокара нови. Също като през България, впрочем

Сега има да мисли за цената им. Според последните оценки Южен поток от станцията Анапа на Черно море ще струва най-малко 16 млрд. евро. Допълнително на руска територия до Анапа ще се прокарат 2300 км тръби и 10 компресорни станции, за които не се казва колко ще струват.

За България остава генералният въпрос за ползата. "Каква е ползата от файдата?" - както питаха едновремешните тарикати. Днешните им наследници се губят в аргументацията. 

"Очаква се над 3 млрд. евро да влязат у нас за “Южен поток” ."По-евтино синьо гориво с договор без посредници". "Очаква се строежът му да излезе неколкостотин хиляди евро, а на обекта ще работят около 7000 човека. Не по-малко хора ще работят и по изграждането на трите компресорни станции, които ще бъдат изградени по българския участък от тръбата. След влизането им в експлоатация пък на всяка от тях ще бъдат заети между 100 и 150 души, които да обслужват съоръженията през 24-часовия им режим на работа. Тези хора ще имат нужда от транспорт, храна, облекла и т.н., което ще създаде допълнителна работа за обслужващи предприятия, обясняват експерти" - триумфално пише  "Стандарт".  

Как България ще финансира участието си в строежа в размер на 1,5 млрд. евро не е ясно. Никой не е казал при какви условия Газпром ще отпусне кредитът, за който се говори в правителственото решение от миналата сряда. Съдейки от практиката на монополиста с по-малките партньори, условията несъмнено ще бъдат "братски".

Премълчава се и въпросът за европейската реакция, ако не се осигури достъп на трети страни до тръбите. Междувременно сайтът EurActiv писа, че обвързването на цените на природния газ за България със съгласието на страната за Южен поток, е част от антимонополното разследване срещу Газпром, което ЕК води от септември.

EurActiv съобщи също, че 17.8 млрд. куб. метра от количествата газ, които ще преминават през Южен поток, ще бъдат пренасочени от други трасета -  14 млрд. куб.м.към Турция ,3 млрд. куб.м. Гърция и 0.3 млрд. куб.м.към Македония. Колко от тези количества е транзит, за който в момента България получава такси?

Каквито няма да получава от бъдещия газопровод.

Експерти коментират, че проектът е икономически неефективен. Той ще се откупува 25 години, което според тях е абсурден срок. 

Иначе фанфарите, че цените на парното щели да паднат след новите договори, вече звучат. Без да заглушат основния въпрос за ползата от Южен поток за България. Kafene.net
-------------
Заглавието  не е на Кафене.нет. Това е фразата, с които остана в историята Виктор Черномирдин, руски премиер през 1993-1998 и шеф на съвета на директорите на Газпром през 1999-2000 г.