Резилите на България

Доста много неща в историята на прехода са били позорни. Много от тях са имали тежки, дори много тежки последици. Резил като този с избора на съдия Марковска обаче не е имало и – надявам се – няма да има.

Има разлика между позор и резил. Но има и голяма близост между двете понятия. Позорът не винаги е резил, но резилът е позор, изваден на показ.

Казусът Марковска демаскира България. Извади на показ балканското и байганьовското у нас. Изведе ни на сцената такива, каквито сме си – тъпи селски тарикати, обръгнали тепегьозлии, за които нищо не е да си обърнат думите на секундата, в която усетят, че е задухал обратния вятър.

За разлика от мнозина, аз лично не съм сигурен, че манталитетната емблема на нацията в случая е носена единствено от Венета Марковска. И ми се струва, че не тя е единствено виновната.

Виновни са онези кукловоди, дето изведоха тази женица на сцената. Онези, които спокойно могат да си представят човек с това лице и излъчване като конституционен съдия (и сигурно сега се питат – е, какво толкоз). Онези, дето се правеха на две и половина – и се кълняха в нейната невинност. Също така и тези, дето знаеха за какво става дума, но мигаха и мълчаха. Дето писаха писмо до Барозу, за да обяснят как тя е чиста и невинна, защото така казала. Дето отлетяха чак в Брюксел да търсят подкрепа за нея.

Те са големите, националните ни резили. Марковска само обра пешкира, след като се оплете в лъжите си като пате в кълчища.

Не че резилът не беше и неин. Беше – разбира се. И си го заслужаваше. Но какво да кажем да ония, дето я подкрепяха и дундуркаха, дето се кълняха в нейната невинност – и след това си измиха ръцете, ни лук яли, ни лук мирисали? Които лъгаха заедно с нея – а сега без никакво разкаяние и срам тръгват да избират нов конституционен съдия?

Президентът отърва България от резила Марковска. От по-големите резили обаче няма кой да ни отърве.